Въпреки че през последните години и най–голямото офроуд състезание в света - рали „Дакар“, се провежда без българско участие, двама екстремни фотографи от Димитровград запечатват най–запомнящите се моменти от надпреварата в Саудитска Арабия.
Антон Анестиев и Яна Станчева са екстремни фотографи и снимат основно моторни спортове.
„Една раница наша с нормалното оборудване е около 17 20 килограма...Я понякога работният ни ден е от 8 до 12 часа снимане“, разказва Яна.
Офроуд коли, хеликоптери, хиляди малки кабелчета и десетки обективи пътуват заедно с тях във всяка световна точка, където най–добрите моторни пилоти надпреварват машините си.
Преди осем години тя въвежда него в спортната фотография и оттогава екзотичните ралита са тяхната професионална и приключенска дестинация.
„Канада е с най–най студените снимки, които сме правили. Когато отидохме бяхме подготвени за -20, но се оказа, че е -40“, споделя Яна.
„Открихме, че ако дишаш, докато снимах с фотоапарата реално го заледяваш на момента, така че реално всяко снимане беше свързано със задържане на дъха, батериите умираха непрекъснато“, допълва Асен.
„Миналата година бяхме на рали в Кения, където минахме 10 минутен курс, ако се появи лъв какво да правим. Казаха „Не бягай“, при което аз бях „Аз сигурно ще съм замръзнала, така че няма къде да ходя“, казва Яна.
Най–голямото предизвикателство за изминалата година се случва само преди седмица в Саудитка Арабия. Двамата се спускат в 7000 километра по прашните пътища на най–голямото офроуд състезание в света - рали „Дакар“.
Всички останали фотографи са ги питали кой е техния отбори те се надвват, че страната ни отново ще бъде представена на състезанието.
„Един снимачен ден на „Дакар“ започва от вечерта всъщност. Ако вземем решение да спим в точката, на която ще снимаме следващия ден, това означава пътуване вечерта, пристигане може би в 12 или 1ч. точно в средата на нищото, най–вероятно в нищото, пустош, съответно спим там, тъй като знаем, че в 5:30 ч. организаторът ни праща реалната точка, на която ние ще снимаме, снимаме до 2 или 3 ч. следобед, след което се качваме на колата и имаме осем часа да пътуваме до мястото, на което ще спиш вечерта“, разказват фотографите.
„Част от работата ни е съответно да представим и атлета като личност, не само като състезател, тъй като когато снимаме в състезателния етап, има екшън, колата е там или мотора, нали всичко е свързано, докато в бивака се опитваме да ги представим като личностите, които са. Често снимаме спортни дрехи и други активности в много от отборите, самите пилоти поправят колите си или моторите, така че това също е част от работата“, допълват двамата.
Антон споделя, че сменя обективите и апаратите като в каубойски филм.
„Да снимаш в пустинята, особено, когато си рано сутрин, това са може би най–хубавите кадри, които можеш да направиш. Да посрещнеш утрото, на върха на дюните и да видиш морето пред тебе с всичките сенки и светлината, да снимаш три от най–добрите състезатели в света да карат в този момент по дюните е нещо уникално. В този момент със сигурност, не мислим за нищо друго“, споделят фотографите.
А когато се приберат вкъщи, Яна казва, че ги очакват „осем перални, винаги като се приберем, започваме със страшно много пране, почистване на техника, раница, спални чували“.
„Никога не е имало момент, в който да сме си казвали: „Край! Аз не повече няма да снимам“. Винаги когато сме си тръгвали, сме си казвали, че нашата работа е супер“, казва Яна.
