Колелото е неизменна част от живота на Петър Христов от най-ранните му детски години. До този момент вече е сменил 24 велосипеда. Именно любовта му към колоезденето го вдъхновява да се впусне в най-голямото предизвикателство в живота си досега– проектът "От край до край".

Снимка: Петър Христов
Идеята се ражда преди 11 години, когато Петър все още е студент в САЩ. Прибирайки се към България, докато чака на летище "Хийтроу" в Лондон, решава че след като има велосипед, раница и спален чувал в себе си, може да се прибере на собствен ход до родината си. Казва че, може би за добро, тогава този план пропада.

Въпреки това той продължава да мисли как да осъществи пътуването: "Първо идеята беше от вкъщи до вкъщи – от Глазгоу до родния ми град Севлиево. Впоследствие реших да е малко по-дълго. Така се стигна до идеята да прекося целия континент – от най-северната точка на Шотландия, която се явява до известна степен ръба на Европа, мястото се казва Дънет Хед, до Истанбул. Трябваше да са около 4500 км. Бях планувал да го измина за 28 дни.".

Подготовката за това начинание започва половин година преди самото пътуване. През това време Петър споделя, че научава много за тялото си, защото до този момент не се е подлагал на такива натоварвания. Той прави и сериозни проучвания за екипировката, която трябва да вземе със себе си. Дори се научава да шие сам.

Снимка: Петър Христов

Пандемията се оказва пречка още от самото начало и Петър не успява да стигне до Истанбул. Но пък стига до родината си - в Троянския проход. Спомня си, че по време на пътуването, буквално стига до предела на силите си.

"От тези 25 дни, повечето бяха по-скоро трудни, отколкото приятни, но и в това има чувство на удовлетворение. Шотландия и Англия бяха едни от най-трудните етапи. Не уцелих времето, точно седмицата, в която трябваше да измина 1000км се настани един облак над целия остров." разказва той.

Снимка: Петър Христов

А когато пътуваш през цял континент, светът около теб се променя постоянно. С него и хората, които срещаш. Повечето страни, през които минава, му харесват. От някои обаче, казва че е леко разочарован. Сред фаворитите му се нареждат Австрия, южна Германия, Италия. Но мястото, на което се е почувствал наистина у дома си, се оказва Хърватска, където няма търпение да се върне.

Въпреки препятствията, Петър вече гледа напред и казва, че след като е прелистил тази страница от живота си, вече е готов за нови прrключения.