Да полегнеш в собствения си скут, да се занулиш до такава степен, че само най-хубавите емоции да минават през всяка точка от тялото ти. Да заспиш в чужд сън и този сън да е реалност. Няма много такива места, но „Любов“ на Пипо Делбоно е едно от тях...
Този паранормален спектакъл е като рог на изобилието, в който митове и реалности се изливат като дълго чакан порой върху напукана от сушата земя. Подстъпът към псевдоапокалипсиса, а всъщност катарзис, започва твърде меко, нежно, с приласкаване и обгръщащо душата спокойствие. То превръща сънуването в осъзнатост, в бял ден, в лято, в горещина и в сексуална освободеност – в някаква автореволюция. И точно заради нея е възможно продължението и придобиването на способност, която ти позволява да влезеш в неговия свят.
Светът на Пипо Делбоно е преди всичко много италиански – логично – въпреки фадото и въпреки отправната точка Португалия. В този свят има малко Пина Бауш, малко Боб Уилсън и по малко, но съвсем премерено, от всичко онова, което трябва да има в основата на един гениален режисьорски поглед. Тук привкусът е силно средиземноморски, но същевременно лек. И отвяващ те с лекотата си...
В „Любов“-та няма правила, няма граници, няма и закони. Но има достатъчно много сила, способна в тишина да преобръща мозъчните ни клетки – една по една, с дивашко спокойствие и преднамерено отсяване на всичко гнило. Това неясно изразено усещане на гледащия е опит за обяснение на ефекта от спектакъла...
Самият Делбоно е рамката на тази „Любов“, дори чисто физически. С появата си в началото, уж като зрител, сред публиката, и накрая – с безпрекословното предаване/падане/умиране/отдаденост на един безмилостен роман(с), посветен на най-великото човешко чувство.
Произведението на Пипо Делбоно е космополитно – не само заради стиховете на Жак Превер,Райнер Мария Рилке и музиката на автори от три континента. То е един малък свят, затворен от светлосенките на любовта. То е дървото на живота, което цъфти само в сезона на безсмъртието – любовта. Може би, затова през повечето време остава сухо, но все така красиво и като единствен „материален“ декор на сцена, на която, без да има чудеса, се случва чудо...
Потъването в думите е пълно, потапянето в музиката – също. Със съпричастност. Без да разбираш какво се говори. Без да се взираш в субтитри. Без да търсиш „дълбокия“ смисъл на „Да“ и „Не“. Защото не е важно, дали ще кажеш „Обичам те“, а как ще го кажеш. И фадо е твоят „език“ – защото умее да изплаква и да те разкъсва, поднасяйки ти дори само едно междуметие – изпълнено с гласа и през сърцето на точния артист.
В представлението участва Педро Жоиа. Той е португалски китарист, композитор и музикален директор, роден на 30 май 1970 г. в Лиеж, Белгия. Смятан е за един от най-добрите португалски китаристи. До него на сцената са също ѝ Доли Албертин, Джанлука Баларе, Илария Дистанте, Алине Франзао, Марио Интрулио, Нелсон Ларича, Джани Перенти, Мигел Рамос, Пепе Робледо и Грациа Спинела – отбор от обичащи се помежду си актьори. А дори да не се обичат, те просто са много добри актьори...
Пипо Делбоно е роден на 1 юни 1959 г. във Вараце, Италия. Той е автор, режисьор и актьор. Първоначално се обучава в традициите на европейския театър, след което заминава за Дания, където се запознава с техниките на източните танци и започва да работи върху изразните способности на тялото и гласа.
През 70-те години на миналия е сътрудник на именитата германска хореографка Пина Бауш (1940-2009), създателка на танцовия театър. В началото на 80-те основава своята компания „Пипо Делбоно“, с която създава авторските си представления заедно с трупа от актьори, с които работи дългогодишно.
Срещата с маргинализирани от обществото хора е повратна точка в творческите изследвания на Делбоно. В специализирана болница той се запознава с глухонемия Бобо, прекарал в нея 45 години и става част от неговата трупа – „… за мен той бе баща, брат и син“. След смъртта му през 2019 г., Делбоно му посвещава спектакъла „Радост“.
Продукциите на Пипо Делбоно са представяни в над петдесет държави и на всички значими театрални фестивали в Европа. Отличаван е с множество национални и международни театрални награди. Автор е на няколко книги.
