Боби Лазаров ми е любимец от години. Заради премерения баланс в съчетаването на професионализъм и чар, а и заради общата ни страст по Междузвездни войни. Така започва разговорът на Пепа Йорданова с Боби Лазаров за вестник „Всичко за семейството“. Откъс от интервюто с водещият на Прогнозата на bTV можете да откриете по-долу:
Какво ти беше най-трудно в началото при воденето на прогнозата за времето?
Не бих ги определил като трудности, защото за 17 години като репортер в bTV Новините неведнъж ми се е налагало да правя репортажи, свързани с метеорологичните условия - и през зимата, и през лятото. Аз обичам да уча нова неща, от малък се интересувам от различни науки и за щастие съм успял да запазя тази част от детското в себе си. Често в работата ми за bTV Новините е трябвало да "преведа" на разбираем и популярен език научни термини и понятия. Сега всеки ден правя същото и наистина ми доставя удоволствие да даваме актуална и максимално точна информация за времето, с огромната подкрепа на специалистите от НИМХ. Имах нужда от време и репетиции, за да усвоя представянето на прогнозата заради разположението на камерите в студиото, върховите технологии, които използваме за визуализация на данните и явленията. А и посоките, за представящия времето, са "огледални" - за зрителите морето върху картата е на изток, а от моята гледна точка се пада на запад. Но с това се свиква, а безрезервната помощ на Стаси Цалова и Натали Трифонова, които имат по-голям стаж от мен в тази област, също се оказа от огромна полза. С тях, освен колеги, сме и много добри приятели, истински Екип! Често говоря и със синоптиците от НИМХ за детайли, свързани с прогнозата. Те винаги са изключително отзивчиви. Дано не им досаждам с безкрайните си въпроси и уточнения!
Как се чувстваш между две хубави момичета в екипа?
Не само красиви, но и умни! Преди да представям прогнозата със Стаси и Натали бяхме през едно бюро - заедно почти всеки ден, говорихме си, шегувахме се, не само за неща, свързани с времето. Когато станахме един екип, те ме приеха по възможно най-положителния начин, помагаха ми, даваха ми кураж и вдъхновение. И досега е така – ние не сме просто колеги, а приятели. Няма спорове, конфликти, или каквото и да е друго, типично за хора в една среда. Разбираме се дори с поглед, а аз имам удоволствието да съм кавалер на тези две истински дами. Ние и тримата сме хора, които обичат да учат нови неща, да следят как се развиват светът и технологиите. Именно с технологиите и новите изразни средства, които дават, скоро ще ви изненадаме приятно в прогнозата за времето.
Как поддържаш този твой позитивизъм, който те прави всеобщ любимец?
Благодаря и за двата комплимента в този въпрос! Наистина. Вярвам, че е по-ценно, но и по-трудно да накараш някой да се усмихне, отколкото да се намръщи. Разбира се, че и аз имам своите проблеми, тъжни моменти, притеснения, "криви" дни. Когато се появят си припомням няколко мои любими мигове от детството. От малък съм запален киноман, освен това израснах сред страхотните актьори от пловдивския куклен театър, в който работеше и майка ми. Тогава ми правеше впечатление, че в най-напрегнатите мигове от филма или пиесата, когато нещата са непостижимо трудни, дори трагични, неочакван жест, дума или поглед могат да преобърнат всичко. Теди Москов особено обича такива "врътки" и ще ги откриете в почти всеки негов спектакъл, да не говорим за "Улицата". Аз също се опитвам да преобръщам нещата по такъв начин. Не да ги омаловажавам, а с малко самоирония, чувство за хумор и намигване да ги преодолея или реша. Признавам, че в повечето пъти успявам. А в останалите случаи любовта винаги помага.
Какви са твоите лични професионални цензури, които не би прескочил?
Никога не съм се сблъсквал с цензура, нито за 10-те си години в три радиостанции, нито през 19-те години в телевизията. Ако сте гледали това, което правя, ще знаете, че е така. Има обаче професионални принципи, които никога не бих нарушил. А те са достоверност, отговорност и лоялност към аудиторията. Камерите и микрофоните безпощадно показват, когато някой наруши тези принципи. През годините сме се нагледали на достатъчно премери за това - и български, и чуждестранни. Когато зрителят избере да гледа това, което правиш, той ти гласува доверие. Разчита на теб да получи достоверна информация, която да използва в живота си или да обогати общата си култура. И не разбирам защо всекидневно хиляди потребители са умишлено заблуждавани от различни "информационни" източници, а те пак се връщат да черпят "информация" от тях?
Какъв е Боби извън прожекторите, какво не знаят хората за теб?
Боби си е същият, наистина. Няма разлика между Боби пред камерите и на улицата. Признавам, на улицата пуша. Хората не знаят много неща за мен, защото рядко давам интервюта. Обичам аз да разказвам за интересни хора и събития, това съм правил 10 години в радиото и 17 години като репортер в Новините. Предпочитам да съм една нощ в обсерваторията "Рожен" с приятелите ми астрономи от цялата страна, отколкото една нощ да си търкам дънките в някой клуб. След ден, пълен със страхотни емоции и преживявания, не бих го продължил в дискотека, а някъде на тишина и спокойствие. И май още се уча да обичам.
Какво ще е успех за теб, къде би искал да си след 10 години?
Сега се замислям, че всъщност никога не съм търсил успех, а начин да свърша работата си добре. Като видя готовият репортаж, предаване, документален филм или прогноза, да си кажа: "Нямам забележки, получи се". Без съдействието и приятелството на моите колеги - шофьори, оператори, монтажисти, режисьори, продуценти, не би било възможно. За мен ще е успех, ако някой ден, някой дойде при мен и сподели, че познава работата ми и това го е вдъхновило да се занимава с нещо подобно. Успех е приемствеността, да продължиш напред, като го направиш още по-добре. Затова вярвам в поколенията, които идват след нас. А след 10 години? Искам да правя това, с което се занимавам през по-голямата част от съзнателния си живот. И да предам знанията си на тези, които ще ги доразвият.
Цялото интервю с Боби Лазаров можете да прочетете в новия брой на вестник „Всичко за семейството“.
