Barcelona Gipsy balKan Orchestra, ансамбълът за етно музика гостува в юбилейния „Европейски музикален фестивал“ в София. На 29 октомври групата излезе на сцената на Sofia Live Club с новата си вокалистка Маргарита Абита.

Те пристигнаха директно от Барселона със страстни балкански ритми и гореща кръв и дадоха специално интервю за предаването Cool...T.

Как се събрахте и защо точно балканска музика?

Иван: Събрахме се в Барселона. Там има хора от най-различни култури, с различна история – пълен хаос. Запознахме се, докато свирехме по малки клубове и търсехме нещо ново, всеки на някакъв етап от кариерата си. Просто се случи така, че се интересувахме от една и съща музика в един и същ момент. Преди да се съберем като група, никой от нас не правеше балканска музика. Много любопитно. Всички се бяхме занимавали с рокендрол, техно, с най-различни жанрове музика. Така че беше късмет да се съберем и да започнем да работим заедно.

Не само различни стилове музика, но сте и от различни страни. Как се събрахте всички тези хора? Как се усетихте? Бързо ли се стиковахте и бързо ли започнахте да правите хубава балканска музика?

Матиа: Аз организирах първия джемсешън с такъв стил музика в Барселона, защото този стил ми беше интересен. Така се запознах с всички тези хора. Създадохме голяма общност в Барселона и „най-добрите“ музиканти се събраха в този оркестър, в този проект. Всички ни интересуваше да намерим нов начин да свирим балканска музика, пречупена през нашата гледна точка. След което в Барселона се разрази нещо като балканска революция, защото се сформираха много групи, беше като фестивал. Имаше голям интерес към балканската музика. Оказа се, че можехме да си разменяме музиканти с други групи, да работим с тях. Това беше много обогатяващо за нас.

Как се запали? Как реши да пееш такава музика?

Маргарита: Това, което ме привлече на първо място, беше душата на тази музика и корените й. Открих, че те имат общо с музиката на моето родно място - сицилианската. Просто чувам гласа на цял един народ и това много ме запали, затова съм и все по-любопитна и искам да науча още и още за тази музика.

Снимка: Facebook

Разбирам, че това е твоят първи път в България. Те двамата не са за първи път тук. С какви впечатления си от българите?

Маргаритa: Тук наистина откривам хора с големи сърца. Още в самолета насам си говорих с няколко души. Всички бяха много открити. Така че това е още нещо, което споделяте със средиземноморските народи. Много обичам хората от Балканите.

Иване ти си сърбин, познаваш българския народ, познаваш изобщо балканските привички и навици. Как се възприема вашата музика тук на Балканите и в Западна Европа? Има ли голяма разлика и къде се харесва повече?

Иван: Според мен голямата разлика е, че тук на Балканите правим всичко – и хубавото, и лошото – със страст. Обичаме страстно и враждуваме страстно. Това е нашето проклятие. Но това е и нашето щастие. Това е най-голямата разлика за мен. В Западна Европа хората го усещат. Според мен те понякога не знаят какво да правят с чувството – може да им се танцува, но не знаят трябва ли да танцуват, какво могат да правят. А тук хората са на принципа или съм, или не съм. И толкова. Винаги ще е така. Така че ние сме доста… не бих казал уплашени, но мен си ме беше хванал страх. Първо, не бяхме свирили пред балканска публика от седем години. Беше ми любопитно как тя ще възприеме някого от Испания, който е дошъл да им свири балканска музика. Все едно японец да дойде и да ти засвири фламенко. Малко е странно. Но осъзнахме, че всъщност хората харесват енергията, която придаваме на тази традиционна музика, на нейните корени. Според мен точно тази смесица ни прави интересни.

Снимка: Facebook

Достатъчна ли е музиката да обединява народите на Балканите? Защото знаеш, че колкото сме съединени, толкова и в много отношения сме разединени.

Иван: Ние се опитваме да правим именно това. Да съберем и обединим всички хора, които вярват в нещо. Иначе не знам дали културата сама по себе си е достатъчна, но по нашия си начин, ние се опитваме да допринесем малко.

Маргарита, Матиа, каква музика предпочитате да правите вие? Коя е истинската музика? Тази, която забавлява хората и ги кара да станат да танцуват, или тази, която им бърка в сърчицето и в душичката и ги кара да плачат?

Матиа: И двете. Този тип музика има силата да направи и двете. Има моменти, в които да заплачеш, моменти, в които да погледнеш в душата си и да се свържеш с чувствата си. Там може да откриеш болка, а може да откриеш и радост. Но има и моменти, когато просто танцуваш и си със своите приятели. Този момент на свързване с тялото може да е много пречистващ. Той е много важен.

Маргарита, ти обичаш повече бавни или повече бързи песни да изпълняваш?

Маргарита: Предпочитам и двете. Бавната песен я усещам отвътре с тялото си, а бързата по-скоро ме забавлява, но всъщност и двете ги усещам вътре в себе си, как ме вълнуват.

Знаете ли какво е чалга? Какво бихте казали на хората, които не харесват и такава музика?

Иван: Предполагам, че това е като чалгата в Сърбия. Има негативни конотации, но за мен това са различни неща. Ние просто свирим за онези, които не вярват, че подобни работи трябва да ни разделят. Винаги се опитваме да обединяваме. Просто да бъдем хора, без граници, без делене, без религиозни конфликти, без политика. Затова сме тук.

Матиа:  И без расизъм.

Иван: Да, без расизъм. Опитваме се да не се занимаваме с неща, които не можем да променим. Искаме да стигнем до всеки, който може да почувства, да усети нещо различно. Това е, което можем да направим в този свят.

Имате ли си любима българска песен?

Иван: О, труден въпрос. Точно вчера си говорехме колко любопитна е ситуацията с нашия репертоар в момента – нямаме вокални песни на български, но почти всичките ни инструментали са български. Почти всичко. За мен отговорът като че ли е Дайчовото хоро. В сегашния ни репертоар то ми е най-любимо. Но толкова много български песни съм свирил, че ми е трудно. Обичам и бавното хоро.

Снимка: Facebook

Матиа: На мен ми е много хубаво като свирим Криво садовско хоро, защото го научих първия път, когато дойдох в София. Разхождах се наоколо, покрай най-голямата ви църква. Разхождах се около нея и слушах Криво садовско хоро и наум си го учех наизуст. Така че то ме свързва с този чудесен град.

Mаргарита: И на мен любимо ми е Дайчовото хоро. По време на концерт наистина обичам да танцувам на него, така че то ми е фаворит. Но съм сигурна, че след концерта ни тук ще знам все повече и повече български песни.

Иван: Аз искам само да добавя нещо. Нека да кажем, че нашето посещение тук се осъществи благодарение на музикалния фестивал „Кантус Фирмус“. Тази година не беше никак лесно да дойдем в София. Всъщност това е едва първият концерт, който все пак ще изнесем, от всички, които се отмениха. Така че наистина сме им благодарни за възможността да свирим отново в София. Без тях щяхме да сме си в Барселона и да плачем.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!