„Пътешествието на Мая“ е неговият литературен дебют. Минават четири години от идеята до публикуването, но резултатите са повече от впечатляващи. Няколко тиража и хиляди нови почитатели на фентъзито, създадено в България. От Ангел...
Ангел Георгиев започва почти на шега, но днес написаното от него продължава да се развива като истински проект на много нива. Първо се появява театралното представление, следва късометражен филм, предстоят настолна игра, сериал и продукция за голям екран.
Той е от онези усмихнати и позитивни българи, съумели да надскочат регионалните дадености и да насочат цялата си енергия в творчество с универсално значение, послания и смисъл. „Бандата на Банши“ е продължение на историите от романа за Мая.
Коя е Мая?
Момиче на 12-13 години, което има проблеми в училище, заради страховете си и отношенията като цяло. Тези страхове й пречат в общуването, стресира се, не може да спи... Нейните родители търсят обичайните варианти за помощ – психотерапия, психология, билки, лекарства, но нищо не помага.
Паралелно с това се развива друга история – на светлата магьосница и пазителка на вселената Елеонор, която разбира, че нейният син е ударен от тежка черна магия. Единственото решение е детето да стигне до Дървото на живота, но единствено и само с Мая. Така се случва, че двамата се събират и тръгват на пътешествие. Мая няма никакви допълнителни умения. Помага й само сърцето и желанието да помага. Това всъщност е най-голямата сила и смисълът на самата книга – да действаш със сърцето си, само така можеш да преодоляваш пречките, казва Ангел Георгиев.
Бандата на Банши са глупави таласъми, водени от техния шеф. Тяхната амбиция е да намерят сподвижници, с които са крадат и да грабят. Но нищо не им се получава както трябва, включително и това да отвлекат Мая...
Ангел Георгиев – за пътя до големия екран, за подкрепата и сподвижниците, за фантазиите и тяхното вдъхновение, за развитието на проекта „Бандата на Банши“, за работата само с натурчици, за амбициите, свързани със световния пазар.
Г-н Георгиев, що за човек бяхте преди книгите, театъра и киното?
- Никой от моя род не се е занимавал с режисура, филми, театри или писане на книги. Майка ми е писала разкази за себе си, но никога не ги е публикувала. Баба ми пееше. Моята настройка беше да стана инженер и това съм учил – машинен инженер.
Представата ми за живота беше това – цял живот в един завод (Смее се – бел. а.). Аз обаче, в един момент, започнах да се занимавам с медитация и тай чи – система за здраве, която освобождава, кара те да се чувстваш много по-лек и възприемчив за света, и в даден момент животът почти се преобръща.
Наблюдавайки хората около мен, си дадох сметка, че съвместното изкуство е нещо уникално. Това ме вдъхнови да променя посоката си. Оттам тръгна идеята да направя разказ, който се превърна в книга. Книгата стана пиеса, пиесата се превърна в късометражен филм. Стремежа ми е той да бъде пилотен епизод към сериал.
Успях да намеря финансиране. Следваща стъпка е да се направи пълнометражен филм.
Аз имам още сценарии, които са в друга посока, но пак са мистерия. Единият е за филм, свързан с българската култура, показва българския дух, силата на нашите традиции, мистичността на танците и песните.
Писането на книга е самотно занимание, но как намерихте съмишленици за пиесата и за филма? Как тези хора се съгласиха и се довериха на един все още недоказал се творец?
- Това е изключително важно за успеха на което и да е съвместно начинание. От една страна, те трябва да ми се доверят, но от друга страна – аз също трябва да им се доверя.
Аз съм по-близък с оператора Николай Баров, който дойде да гледа пиесата. Преди това беше прочел книгата. От него получих огромна подкрепа и разбиране за целия процес. Говорихме дълго. Започнахме стъпка по стъпка, за да може той да се увери, че ще работи с мен. Дори имаше един момент на съмнение, но той беше преодолян. Аз бях леко объркан, защото не съм бил на терен, но после всичко продължи гладко. Той видя потенциала...
Зрителите-деца усещат пулса на всички тези неща, които са заложени вътре като история и като енергия. Смятам, че, благодарение на прекрасните отношения, които имахме в екипа, енергията, заложена във филма, е много добра.
Аз специално се стремя да не подхождам по начини, за които съм чувал. Бил съм свидетел как в продукции се отнасят към хората като с инструменти...
А откъде идват тези фантазии в главата на един голям мъж?
- (Смее се – бел. а.) Тези образи изникват спонтанно, от само себе си. Аз много се радвам на целия процес на творчеството, защото всичко става спонтанно.
Всеки от образите е подобен на нещо, което вече съм видял в ежедневието си. Аз обичам да наблюдавам света около себе си и да забелязвам интересни прояви – като възможността на човека да се извисява и съответно в даден момент да пада. Човек, който харесва да наблюдава света, може с лекота да отчете тези неща ...
Когато се появят образите, представяте ли си конкретни актьори?
- Това идва впоследствие. Илюстрациите в книгата са на прекрасния художник Филип Цонкин. Например, Банши е висок, с малко шкембенце и буйна грива. Търсейки подходящия актьор за филма, попаднах на човек, който е много по-солиден, по-мощен като фигура и той си пасна идеално.
Защо избрахте само непрофесионални актьори?
- Да, те не са професионални актьори, но всички участват с голямо вдъхновение, което на мен много ми харесва, както и заради разчупването на клишетата.
Междувременно, миналата година направихме пиеса по книгата – „Пътешествието на Мая“. Играхме го четири пъти на пълен салон. Излизаха възрастни хора и плачеха, което означава, че актьорите са се справили добре. Същите играят и във филма.
Александър Ненчев е Банши. Вакул играе Ралица Цветкова, която учи режисура.
Вакул е таласъм, който обича да покрадва по малко, търси начин да забогатее, обаче никога не му се получава. Все влиза в някакви неща, за които само си мисли, че ще има успех обаче.
Смърдаша е Биляна Исаева, която като малка винаги е искала да бъде актриса. И така се случило, че поема по друг път. Във филма още три образа. Феята Чари е Ралица Чепишева – момиче, което се занимава с танци, живее в Лондон. Вещицата е Стефани Букова, също танцьорка. Има прекрасна черна коса, което абсолютно отговаря на образа на жена, която се занимава със специфични знания и умения.
Последният, който участва в цялата работа, е авторът, тоест аз. Най-хубавото при автора е, че няма много реплики. Основно го бият по главата, чупят му прозорците, влачат го наляво-надясно, връзват го...
Не е ли доста неудобно и трудно да режисираш сам себе?
- Много е трудно. Хем трябва да си вързан и бит, и със запушена уста, хем трябва да кажеш „Стоп!“.
Снимките бяха основно навън, което е едно от най-трудните неща в киното. Работихме в село Горочевци, близо до Трън. В студио снимахме само феята. Снимахме шест дни, като в четири от тях валеше дъжд...
В коя епоха се развива действието?
- Това е каменната епоха. Техният свят е от естествени неща, има колиба, кожи, груби сечива и съдове, огнище... В тези времена самите същества са били по-близо до природата и са имали достъп и до други умения, от типа на магическите. Те могат да ползват нещо, което им позволява да правят преходи, както правят прехода към човешкия свят.
Има ли директни препратки към нашата действителност?
- Има една препратка, която е характерна за мен като автор, създал този свят. Когато един творец създава нещо, трябва да знае какво се случва с това творение в бъдещето, в пространството и времето. Защото, ако оживее и вземе своя живот, може да му се върне тъпкано (Смее се – бел. а.). Една от фразите в историята е „Човек трябва да внимава какво пише“.
Поставяте ли си някакви ограничения, докато пишете?
- Преди време исках да направя късометражен филм по прекрасния разказ на Росица Божкова, моя приятелка – за едно момиче, което надскача страховете си. Почвайки този разказ за страховете, се оказа, че се появи нещо съвсем ново – нов живот, нови образи. Изведнъж образите сами започнаха да идват. Така се появи „Пътешествието на Мая“. Ограничения няма...
„Бандата на Банши“ е проект на много нива. Кое е следващото?
- В момента подготвям настолна игра, както и приложение за телефон. Това е вселена от образи, които се допълват – книга, пиеса, филм, сериал, игрален филм.
Имате ли амбиции, отправени навън, извън България?
- Правят се преводи на английски и китайски – на книгата и на филма. Филмът ще бъде озвучен, а не със субтитри. За мен това е по-добър начин за директно възприемане на историята.
Нямам притеснение, че ще загуби автентичността, защото фентъзито е универсална история. Това е приказката в целия свят.
Коя е любимата дума на родния Ви език?
- Чистота. Защото изобразява стремежа на душата към по-високо ниво.
Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича..“?
- Добър въпрос (Замисля се – бел. а). Аз съм човек, който обича да вижда навсякъде все по-хубавите проявления, по-хубавите случвания.
