Той съчетава класика, поп, саундтрак и оперета в едно голямо, свръхемоционално заредено шоу. Музиката му е създадена, за да докосва. Сцената е като театър, в който пищните декори, чистият хумор, драматургията на произведенията и силният контакт с публиката не просто носят светло хубава атмосфера, а превръщат самото събитие в празник...
Андре Рийо е артист с почерк, който не може да бъде сбъркан. Почерк сред блясъка и топлината – романтични мотиви, бални рокли, илюзия за пренесено във времето виенско тържество, вяра в красотата, в мелодията, в сантименталното – достъпно, ясно и директно.
Ненапразно, той е признат за първия, който превръща валса в масов комерсиален продукт, без да го обезличава. Един от малцината е, успели да премахнат „страха“ от класиката, правейки я четлива, непосредствена и сладко-носталгична. Доказателство за това са милионите, които му вярват. У нас той разпродава осем поредни години всички свои концерти, с общо над 130 000 зрители до момента. Любими мелодии, поднесени от Рийо и неговия 60-членен оркестър „Йохан Щраус”, хор и солисти, ще звучат отново в София – на 3 и 4 февруари в зала „Арена 8888 София“, по покана на „БГ саунд стейдж“.
Андре Рийо отговаря на въпросите на Даниел Димитров – за специалните мелодии в живота му и как музиката променя възприятието му за времето; за лидерството, завистта и задкулисието; за концертите на Луната и Северния полюс, и този с Брус Спрингстийн...
Г-н Рийо, освен публиката и „българската“ връзка в оркестъра, има ли друга причина, поради която продължавате да се връщате в нашата страна?
- Българската публика ми е много скъпа, защото е толкова дружелюбна, добра и музикална. Хората имат искрени усмивки на лицата си, пеят заедно с нашата музика и правят всяка вечер неповторима. И не на последно място – прав сте за българската връзка. Моят концертмайстор – водачът на оркестъра „Йохан Щраус“, е от България. Казва се Креми Минeва и вече повече от 25 години е един от най-ентусиазираните членове на оркестъра (Кремена Минева е първа цигулка в оркестъра – бел. а.).
Успяхте ли да усетите България по някакъв начин – чрез публиката, която Ви посреща с екстатични аплодисменти всеки път? Остава ли Ви време да поемете въздуха на София извън концертната зала? Преди време казвате, че градовете и държавите имат характер, който влияе върху музиката…
- Публиката е невероятна и много топла, но за съжаление нямам много време да разглеждам градовете или страната, в която свирим. Понякога остава съвсем малко време, но по-голямата част от деня е заета с упражнения с моя личен треньор Руд, пътуване от място на място и така нататък. Въпреки това, тъй като свирим в толкова много красиви градове, да – те оказват определено влияние върху музиката.
Има ли мелодия, която свързвате с определен човек или момент от живота си?
- Има няколко мелодии, които моментално изплуват в съзнанието ми и всичките ги свързвам с любовта на живота ми – Марджъри, с която сме женени вече 50 години. Това са Edelweiss от мюзикъла „Звукът на музиката“ на Роджърс и Хамерстайн, What Is A Youth – на Нино Рота от саундтрака на филма „Ромео и Жулиета“ – на Дзефирели, и Ballade Pour Adeline – най-големият хит на Ричард Клайдерман.
Как музиката променя възприятието Ви за времето, не само на сцената, но и извън нея?
- Музиката има уникалната способност да влиза в сърцето ти мигновено и може да те отведе до всеки момент или място, което пожелаеш. Помня, че когато бях много млад, трябваше да упражнявам гами на цигулката, но най-често започвах да импровизирам романтични мелодии, които ме пренасяха при красиви момичета, например (Смее се – бел. а.).
Мисля, че всички усещаме тази тайна сила, когато чуем мелодия. Тя ни отвежда на място или в период, в който копнеем да бъдем.
Кои са най-важните качества, които един лидер трябва да има, за да поддържа енергията и единството на оркестъра?
- Мисля, че трябва да „имаш“ очи и уши за всеки. Между другото, не се възприемам като лидер, по-скоро като pater familias (Термин от древноримското право, означаващ главата на домакинството – бел. а.) на едно голямо семейство – моите оркестранти. Ние изнасяме около 80 концерта годишно, често сме на път, така че можете да си представите. Споделяме си всичко – и щастливи, и тъжни моменти. Има дни на смях и дни със сълзи. Но… Правим всичко това заедно. Музиката е хармония – и за нас е точно така, предполагам.
Когато дирижирате оркестъра, усещате ли повече сила – в най-добрия смисъл, или повече отдаденост?
- И сила, и отдаденост, но също и любов, и посвещение. Има оркестранти, които споделят сцената с мен вече над 30 години. Много се гордея с тяхната безкрайна лоялност към мен и към музиката, която свирим. Всички усещаме едно и също, където и да се изявяваме. Но и феновете ни дават много енергия… Затова обичаме да свирим за хората по целия свят.
Какво може най-лесно да Ви върне назад във времето? Какво бихте казали на 20-годишния Андре?
- Двайсетгодишният Андре беше голям мечтател, както и почти седемдесет и пет годишният Андре… Но младият мечтател имаше една цел в живота – да има собствен оркестър, с който да пътува по света. Бих му казал: „Продължавай да вярваш в себе си. Не позволявай на никого да ти казва какво да правиш“.
През 2019 г. споделяте в интервю: „Виждам много завист около себе си“. Промени ли се това чувство през годините?
- Опитвам се да пропускам тези негативни емоции – те не ти дават нищо. А много от критиците никога не са били на мой концерт. Аз свиря за хората, а техните усмивки и радост са най-голямата награда, която един артист може да получи.
Моментите зад кулисите на Вашите концерти също ли са толкова красиви, забавни и вълнуващи, колкото са на сцената?
- Разбира се, забавляваме се непрекъснато. Това започва още в звукозаписното студио, където се срещаме в началото на всяко ново турне. Ние сме приятели и затова имаме толкова много прекрасни моменти заедно.
Има ли развитие по проекта за концерт на Луната, преди този на Северния полюс?
- Концертът на Северния полюс не е възможен – арктическите условия не са благоприятни за инструментите. Жалко! Но все още мечтая за Луната... Не би ли било невероятно да бъда първият артист в света, който ще свири там?...
Знаете ли защо избрах Луната? От това разстояние не се виждат никакви граници на Земята. Моята музика е предназначена за всички и го виждам по време на концертите. Мъже и жени, които не се познават в началото, си разменят телефонни номера и мейли по време на бисовете. Затова обичам професията си. Музиката обединява хората, събира ги и създава трайна връзка.
А кога ще Ви видим на една сцена с Брус Спрингстийн?
- Все още не знам. Ние сме на една възраст. Шефът е само с една седмица по-голям от мен. Би било страхотно двама старци да правят рок и да танцуват в ритъма на валса на сцената, но кога…? Не съм сигурен, ще Ви държа в течение (Смее се – бел. а.).
Има ли дума, която най-добре Ви описва като човек?
- (Смее се – бел. а.) По-добре попитайте жена ми. Аз бих казал, че съм романтик.
Как бихте продължили изречението: „Аз съм човек, който обича…“?
- Аз съм човек, който обича работата си. Обича да прави хората щастливи с музиката си и обича да прави това още дълги години… Но също така съм човек, който обича жена си, децата си и внуците си.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
