Корумпиран министър, подарена вила, обществени поръчки, изневяра, лъжи и трагикомични абсурди. Жорди Галсеран, майсторът на политическия екшън в театъра, се завръща с премиерната за България пиеса „Без задръжки“, на сцената на Сатирата.
Главната роля е поверена на един истински бохем сред актьорите, талант и личност с прекрасно чувство за хумор и самоирония. Александър Кадиев се забърква в истински корупционен скандал, в ролята на министър на промишлеността и енергетиката. И, в типичния си стил, заявява, че не мечтае за политическа кариера... „на този етап“.
Действието се развива в Испания, но би могло да се случи навсякъде, както във всяка от пиесите на Галсеран. Той е познат на българската публика от бруталната "Дакота" (2015 г.) с Юлиан Вергов, Захари Бахаров и Владимир Карамазов, и "Бурунданга" - пророчески разказ за краха на терористичната организация ЕТА, на сцената на Сатирата (2014 г.). У нас са поставяни също "Методът Грьонхолм", "Карнавал", "Канкун", "Верига от думи", "Кредитът", "Разговори с мама".
В „Без задръжки“ събитията са колкото реалистични, толкова и невъзможни – заради дългия списък от качества, които трябва да притежаваш, за да оцелееш в света на политиката – и на което малцина са способни. Игра, манипулация и шикалкаване стоят в основата на всеки изпуснат край.
„Лъжата би могла да бъде форма на изкуство, би могла да бъде инструмент за манипулация и подчинение, би могла да бъде благородна, с цел да се съхранят чувствата на другия, а би могла да бъде и начин на живот", казва режисьорът Антон Угринов. По думите му представлението е "комбинация от законите на комедията и естетиката на криминалния жанр "филм ноар".
Преводът на „Без задръжки“ е на Нева Мичева. Художници са Свила Величкова и Ванина Цандева, музиката е на Христо Намлиев. В ролите, освен Кадиев, са Борислав Захариев, Рада Кайрякова, Стела Ганчева и Стефан Попов.
Актьорът Александър Кадиев и режисьорът Антон Угринов – за „Без задръжки“, лъжата, властта, парите и любовта, за интересната сценография на представлението и за баланса между хумора и истината, която боли.
- Г-н Кадиев, откога датира мечтата Ви да станете премиер?
Александър Кадиев: Моят герой не е премиер, а просто министър на промишлеността и енергетиката. Той е оставка, тъй като е хванат в корупция. Голяма изненада, нали? Но аз не мечтая за политическа кариера на този етап.
Това, което се случва в постановката е напълно реалистично обаче, защото е типично за по-голяма част от политиците – да се забъркат в неприятности. Оттам нататък, личното житейско развитие на героя е необичайно. И това не се случва всеки ден. И за някои хора е по-скоро филмов сюжет, но би могъл да бъде и истински.
- Галсеран е познат с няколко спектакъла у нас, винаги има екшън и комедия. С какво този е по-различен от останалите?
А. Кадиев: Тематиката на пиесата е жаждата за власт, за пари и за любов. Защото човек може да има власт, но да няма любов. Може да има любов, но да няма власт и пари. Но най-големият стремеж е да има всичко. И някои хора смятат, че това е върхът на всичко – да имаш и любовта, и властта, и парите.
Антон Угринов: Това е типичен текст на Галсеран. Занимава се с еротичното желание към парите, със самотата, в която се намира всеки от нас и жаждата за любов, която търсим. Всичко това е преплетено. В този смисъл, няма изненади. Но тук много по-ярък и много по-буквален смисъл се разгръща темата за фалшивата самоличност. И това, че на всякакви нива ние създаваме фасади, които използваме пред другите, за да представим себе си в светлината, в която искаме. И която не отговаря на истинската ни същност. Тук става въпрос са хора, които се маскират – буквално.
- Случайно ли „Без задръжки“ се поставя точно сега – когато държавата се тресе от скандали като „Апартаментгейт“?
А. Угринов: Да. Тук става въпрос за корумпиран министър, уличен в нерегламентирани сделки. След публичен натиск е принуден на подаде оставка. Междувременно, жена му го напуска, и то с журналиста, който го разобличава. Хубавото при Галсеран е, че се занимава с едри и големи теми, поднесени с чувство за хумор и без претенции.
- Защо се спряхте на черно-бяла сценография за този „цветен“ спектакъл?
А. Угринов: Вилата, в която се разиграва комедията, е като главно действащо лице. Сценографията е решена на две нива – интериор и екстериор. В дълбочината на сцената има улица , която се осветява и по този начин действията може да се развиват паралелно. По пиеса този екстериор не е зададен, но ние решихме, че имаме нужда от него.
А. Угринов: Според преводача оригиналното заглавие би останало неразбрано. Затова избрахме „Без задръжки“ - заради сюжета, темата и интуицията. Защото става въпрос за едни хора, които нямат задръжки да стигнат докрая в желанието си направят това, което искат.
- Публиката повече ще се смее или повече ще се замисля докато гледа „Без задръжки“?
А. Угринов: В текстовете на Галсеран винаги има хумор, но е важно да бъде намерено и някакво ниво на драматизъм и правдоподобност на тези хора. За да може да ги гледаме не чисто коментарно и само да им се смеем, а в някаква степен да идентифицираме себе си с тях.
- Коя реплика на министъра може да бъде отправена като послание към зрителите?
А. Кадиев: Когато той е хванат в корупция и според него това е несправедливо, той се изразява по следния начин: „Разбирате ли какво ви говоря? Аз за тази страна съм си дал най-свидното“.
Като типичен политик, той е убеден, че това, което е направил, е най-доброто. И това, че са го хванали „само веднъж“, не е основателно...
В живота той обича една жена и казва за нея: „Обичам Висента и няма да позволя на никого да съсипе тази моя любов“. Тук се смесват амбицията да обичаш и да притежаваш едновременно.
- Любовта и политиката могат да вървят ръка за ръка...
А. Кадиев: Биха могли, ако наистина зад това има някакъв идеал. В противен случай, винаги ще бъдат с користна цел.
