Ал Пачино е измежду онези холивудски имена, които нямат нужда от представяне. Филми като „Серпико“, „Белязания“, „Жега“ и „Кръстникът“ са достатъчната му визитна картичка, която поколения хора ценят и са гледали многократно, без да им омръзне чарът и отдадеността, с която актьорът се превъплъщава във всяка роля. Той е може би един от най-известните актьори на планетата, но има само един-единствен „Оскар“ - за филма „Усещане за жена“. Интересен факт от личния му живот е, че той е алергичен към холивудския блясък и макар безспорния си успех сред жените – никога не се е женил.

Снимка: Getty Images

На 25 април 1940 година в нюйоркския квартал Бронкс се ражда Алфредо Джеймс Пачино. Родителите му се развеждат, когато е много малък. Баща му Салваторе напуска семейството, когато Алфредо е още бебе и грижите за него поема неговата майка и нейните сицилиански родители. Израства в Манхатън. Като тийнейджър се захваща с каквато и да е работа, включително и като театрален разпоредител и строителен надзирател. Пачино обаче има други мечти и съвсем скоро се записва в студиото на Хърбърт Бъргоф, където изучава драма и изкуства. На седемнадесет години се премества в централната част на Ню Йорк, за да продължи театралното си образование.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Първата му роля е в театралната постановка „Hello Out There“, режисирана от неговия наставник и приятел Чарлс Лоутън. Следват второстепенни роли. Записва се да учи в прочутото „Актърс студио“ на Лий Страсбърг, където усвоява тайните на актьорското майсторство. В края на 60-те години работи в театъра на „Чарлс“ в Бостън, където се появява в редица постановки. През 1968 г. се връща в Ню Йорк и участва в пиесата „The Indian Wants the Bronx“, за която печели наградата на театралната гилдия за най-добър актьор.

Пробивът в киното идва, благодарение на Копола

През 1969 година Сдружението на столичните драматични критици го обявява за най-обещаващия млад актьор. След като завладява сцената, Пачино решава да опита и в киното. Прави дебюта си през 1969 г. във филма „Me, Natalie“. Малко след това получава и първата си главна роля в „Panic in Needle Park“ - 1971 г. Франсис Форд Копола е толкова впечатлен от изпълнението му, че решава да го вземе за ролята на Майкъл Корлеоне в „Кръстникът“. Това е безспорно една от най-големите роли в модерното американско кино, въпреки скептично настроените критици към почти неизвестния дотогава Пачино, при наличието на звезди от ранга на Уорън Бийти и Джак Никълсън.

В ролята на Майкъл от ганстерската сага на Копола талантът на Пачино буквално експлодира. Филмът е приет с възторг, а Пачино получава първата си номинация за Оскар за поддържащ актьор. Две години по-късно повтаря успеха си с ролята на вече зрелия Майкъл Корлеоне в продължението „Кръстникът 2“ (1974).

През 2015 година актьорът, който не се наслаждава особено много на славата, заявява в интервю за британското издание „Телеграф“ относно сполетялата го известност след „Кръснтикът“:

„Чувствах се странно. И не особено позитивно. Чувствах, че съм изстрелян от оръдие. Сега славата се понася по-лесно, отколкото тогава. Може би защото вече, благодарение на медиите, е много по-лесно да станеш известен.Като цяло след славата започнах да обръщам повече внимание на себе си, защото знаех, че светът ме наблюдава. Винаги съм бил самотник и много чувствителен. И все още съм. Да бъдеш аутсайдер е част от това да бъдеш артист. И трябва постоянно да си нащрек.“

Снимка: Getty Images

Успехът вече е постигнат и за Пачино следват само паметни роли. За ролята си на неподкупно ченге в „Серпико“ той получава две номинации за „Оскар“. Следва ролята на адвокат в „И справедливост за всички“ („And Justice For All“, 1979), която му следваща четвърта номинация за академична награда „Оскар“.


Вижте как печели първия си и единствен „Оскар“ и защо никога не се е женил - на Ladyzone.bg: