136 години студентство: От първите четири стаи до днешните предизвикателства

Занятията започват с четирима редовни и трима извънредни преподаватели. Студентският празник в България възниква през 1902 г. като патронен празник на Софийския университет

Снимка: Софийски университет "Св. Климент Охридски"
Публикувано в  15:05 ч. 08.12.2025 г.

Да откриеш университет днес е сложен процес, а в края на XIX век това е била почти геройска задача. Първите преподаватели е трябвало да са едновременно ентусиасти, реформатори и идеалисти.

Първият дом на висшето образование в България се е побирал едва в четири стаи към Първа софийска мъжка гимназия. Студентите са 43, само мъже. Занятията на Висшия педагогически курс започват на 1 октомври 1888 г. съвсем скромно, "без всякакъв шум, почти скрито от обществото". Това е рождената дата на българския университет.

Според временния правилник педагогическият курс има за цел да "дава висше образование и да подготвя учители за средните училища".

Занятията започват с четирима редовни и трима извънредни преподаватели, сред които Александър Теодоров-Балан, Любомир Милетич, Иван Георгов, всичките със солидно европейско образование и научни изяви, Станимир Станимиров – директор на Софийската класическа гимназия, както и Никола Михайловски, Йосиф Ковачев и Иван Данев.

На 31 януари 1889 г. седмината са назначени за първи преподаватели на Висшето училище, които веднага поставят въпроса за създаване на библиотека и снабдяването ѝ с периодични издания, както и за изработването на правилник за Висшето училище.

София е била най-скъпият град в Княжеството, а студентската стипендия не стигала за нищо. Повечето студенти работели паралелно, за да преживяват.

136 години по-късно проблемите звучат болезнено актуално

Стипендията в България се възприема като „подкрепа“, а не като реален доход. Някои студенти предпочитат да наемат жилище, а както знаем цените не са никак малки. Транспортът е неизбежен разход, както и храната. У нас не е наложена практиката студентът да бъде финансово независим само чрез държавни помощи, както е в някои западни страни.

Разходите за живот се увеличават по-бързо от стипендиите. За 2025 година от КНСБ изчисляват, че за един човек е необходим доход от 1521 лева месечно. Студентската стипендия за успех е в размер на 800 лева за семестър или по 200 лева месечно.

Много студенти работят, защото това е единственият начин да се издържат. И преди, и сега студентът е поставен в положение да учи и да оцелява.

Жените: място под слънцето или място в прогимназията?

В началото на XX век обществото е било единодушно: прогимназиалното образование е напълно достатъчно за жената. Университет? Това вече е било крачка „твърде напред“. Въпреки нагласите, желанието за знание постепенно пробива път и все повече жени избират да седнат на студентските банки.

Когато студентите освиркаха короната

На 3 януари 1907 г. София става сцена на едно от най – драматичните студентски събития. По време на откриването на Народния театър студенти освиркват княз Фердинанд в знак на протест срещу опитите на правителството на Димитър Петков да ограничи университетската автономия. Политическото напрежение прави искрата неизбежна. Следва бърз и ответен удар: университетът е затворен за шест месеца. Удари, които оставят следи – пропуснати лекции, загубени преподаватели, разклатена академична общност.

8 декември срещу 17 ноември: студентски календар или студентска идентичност?

Студентският празник в България възниква през 1902 г. като патронен празник на Софийския университет. Колкото и да изглежда странно, въпросът „Кой ден е истинският студентски празник?“ продължава да разделя поколения. След 1944 г. социалистическата власт налага по-идеологически ориентирани празници. Така 17 ноември - Международен ден на студентите - за известно време измества българския 8 декември. 

След 1989 г. университетите връщат старата традиция – 8 декември отново е водещият празник, докато 17 ноември остава по-скоро в рамките на международните инициативи.

Снимка: iStock

История, която звучи като днешна

Условията са се променили. Кампусите – също. Студентите обаче и днес споделят познатите дилеми: ниски доходи, несигурност, липса на достатъчна подкрепа.

Разликата е една: те вече заемат централно място в обществото. А историята им показва, че именно студентите са тези, които най-често застават начело на социалните промени.

Снимка: iStock

Стажант-репортер: Александра Петкова

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK