Зад името Фортисимо Фамилия се крие млада програма за деца и техните родители, организаторите на която са си поставили задачата Моцарт да не е само кутия с бонбони, а Бетовен да е повече от симпатично куче.

След като през миналата година програмата представи осем инструмента от състава на симфоничния оркестър (тромпет, флейта, арфа, перкусии, виолончело, валдхорна, кларинет и цигулка), серията концерти продължава с втори сезон.

Този уикенд в зала "България" ще се изнесат "Приказки за тромбон и туба" с участието на солистите от Софийска Филхармония Баю Стаев и Минчо Томанов, актрисата от Музикалния театър – Сандра Петрова и диригента Мартин Пантелеев.

В рамките на първия сезон приказки на децата разказваха популярни млади музиканти и актьори, сред които Калин Врачански, Мария Силвестър, Мая Бежанска, Ана Пападопулу, Стефания Колева и други. Срещнахме се с част от солистите - Петър Македонски (тромпет), Цветелина Белева (флейта), Петър Кушлев (виолончело ) и Красимир Костадинов (валдхорна), за да си поговорим за класическата музика, децата и ползите от музикално образование въобще.

Петър, Красимир, как реагират децата като видят тромпет и валдхорна, оприличават ли ги на нещо?
Петър М.: Оказа се, че мундщукът приличал на поставка за топка за голф, като отбелязвам, че това не съм си го измислил аз, ами едно дете ми го каза. Никога не бих се сетил. Тромпетът се държал като пистолет. Фунията, с която завършва инструментът се нарича корпус и едно дете ме попита – „Ама като корпус на кораб ли?”. Машинките, или още пистоните, са целите на дупки, което накара едно детенце да сподели, че били като швейцарско сирене и да ме попита дали имам мишка, която ги е изяла.

Красимир: Късметлия съм, че моят инструмент не е толкова популярен и като отида при децата съм като рок звезда, чуват се едни възгласи “УАУ”. Най-често казват, че прилича на охлюв.

С какво ви привлече програмата „Фортисимо Фамилия”?
Цветелина: С това, че моят, а и останалите планирани в програмата инструменти, ще стигнат до много деца. Плаша се от ситуации като тази, която имах наскоро, докато правихме флашмоб в метрото – момче на над 20 години погледна флейтата ми и каза: „Ама какво се занимаваш с тоя тромпет?”. Незнанието ме стряска. Никое дете обаче няма да си пусне класическа музика, ако не знае какво представлява тя. Трябва да се предизвика интерес у него, вече ако успеем по някакъв начин да предадем нашата любов, това ще е огромна победа. Оттам нататък децата са достатъчно интелигентни сами да търсят и да се интересуват.

Петър К: Децата няма къде да видят нещо такова, освен ако някой от родителите не ги заведе на концерт. И като казвам концерт, нямам предвид какъвто и да е, програмата е много важна. Малер, Шостакович и други ексцентрични композитори, които може да са много сложни и впечатляващи за възрастните, плашат децата и може като нищо да ги отвратиш. Моцарт например е много по-лесно смилаема музика и бих завел дете именно на такъв концерт. Важно е родителите да са запознати с това.

На какъв принцип подбирате произведенията, които да влизат в програмата на концертите?
Петър М.: Идеята е произведенията да са кратки, за да могат да задържат вниманието на децата, варират между две и три минути. Важно е обаче да не са така елентари като „Зайченцето бяло”. Музиката да е лесна за възприемане, но пък да има и произведения, които са трудни за свирене и изискват повече усилия – в моята програма „Неаполитански танц” от Чайковски, „Полетът на бръмбара” на Римски-Корсаков например. Онзи ден преброих, че в „Полетът на бръмбара”, за минута и половина се изсвирват над 1600 ноти, а аз си взимам дъх точно три пъти.

Какво е нивото на образованието по музика в основите училища според вас?

Петър М.: Доста е ниско, като искам да споделя, че това не зависи изцяло от училището или учителя, системата донякъде е сбъркана. Учебникът по музика не може да съдържа само Софи Маринова и Наско от БТР, като нямам нищо против Наско, той е невероятен певец, но не мисля, че с това се изчерпват нещата, които децата трябва да научат по този предмет. Децата рядко познават инструментите, а да не говорим за композиторите. Точно в това е смисълът, както на „Фортисимо клас”, така и на „Фортисимо Фамилия”, да вдигне нивото на обща култура по тези въпроси. Ние нямаме за цел да направим децата музиканти, в никакъв скучай, просто искаме децата да имат правилна представа за тази музика. Първият ми въпрос във всяко училище е „Кой от вас е бил на класически концерт?” Обикновено от 20 деца, едно вдига ръка и казва, че е бил в зала 1 на НДК, на концерт на Графа. Представите им често са много объркани.

Какво биха могли да направят родителите?
Петър К.: Прави ми впечатление, че в цяла западна Европа има една практика децата да се записват на музикални инструменти, не за да стават музиканти, а за да се докоснат до няколко музикални произведения и композитори, въобще до това нещо наречено музика. Сигурно 0,1% след това продължават да се занимават професионално, но като влезеш в едно училище, защото сме имали и такива концерти, става гора от ръце щом попиташ кой свири на инструмент. Тук я няма тази практика, даже няма едно нормално отношение към музикантите – в градския транспорт те питат това багаж ли е и къде си го помъкнал пък сега. Някъде се е прекъснала веригата, въобще ако някога е имало верига, защото като се замислиш, когато в другите държави е имало Моцарт и Бетовен ние сме били под турско робство.

Защо трябва да доведат децата си на вашите концерти?
Петър М.: Всяко дете трябва да се води на концерти, на театър, да му се показват тези неща, до които няма достъп чрез телевизия и интернет, да види живото изкуство. Имам приятел, който води децата си на всевъзможни концерти, от AC/DC на стадион, през „Акага” и класически концерти, та дори сподели, че ги е водил и на поп-фолк. И това не е, защото на него много му харесва, а просто иска децата да знаят как звучи една музика, как изглежда един концерт. Тогава той няма да има право да се сърди на избора им, защото те ще изберат да слушат това, в което са намерили нещо специално. Може би има някаква логика в методите му. Бих направил същото със своите деца. В никакъв случай не бих ги натискал да става музиканти, но бих им дал право на избор. Децата, които никога не са били на класически концерт нямат избор, те няма как да станат музиканти, защото не познават това изкуство, родителите им не са оставили шанс то да им се хареса.

Петър К: Знам, че тези концерти са една от редките възможности в живота на едно дете, пък и на възрастен, специално в България да види едни такива инструменти, да ги чуе, да се докосне до тях, да опита. Нещо, което не се случва всеки ден, а пък е много вероятно и да им хареса. Mузиката дава духовна храна, която нищо друго на света не може да ти даде.