Хипнотичният град на инките Мачу Пикчу, скътан в планините на Перу, е преоткрит и включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1983 г. Към днешна дата отдалечеността му не е пречка за ентусиазираните тълпи, достигащи до 2500 души дневно, които рискуват да го погубят под краката си.
Национален парк "Глейсиър" е отдавна познат със зашеметяващата красота на ледените си полета, но в рамките само на нашия живот глетчерите в него ще изчезнат заради глобалното затопляне.
В биозаливите на Пуерто Рико хората плуват в трептящото от биолуминесценция море, но утайката, причинена от строителството, убива микроорганизмите, които създават този загадъчен блясък.
И докато четете тези редове, изброените места биват безвъзвратно променяни – от климата, от екологични фактори, от прекомерна експлоатация и по естествени причини.
Ще ги има ли утре Националният парк "Йелоустоун", Мъртво море и островите Галапагос? Можем ли да спасим от изчезване делтата на Дунав, Земята на масаите в Кения и бореалната гора във Финландия? Какво трябва да се направи, за да остане Венеция над водата? Отговорите на тези въпроси се крият в книгата "Изчезващите дестинации" на Кимбърли Лисагор и Хедър Хенсън, която излиза у нас от издателство "Вакон".
Книгата е съкровищница на географските чудеса и пътеводител сред 37 застрашени от изчезване места, описани по неповторим начин и с особен ракурс: какво води до тяхното унищожение и какво се прави за спасяването им.
Още заглавия от поредицата "Пътешествия и приключения" може да откриете в сайта на "Ваконт".
