Перуански археолози са открили неизвестен участък от пътя към града на инките Мачу Пикчу.

Дължината му е 4 километра и се намира в едно от разклоненията на прочутия Път на инките. Участъкът се разклонява в Чакикоча и отново се свързва с традиционния път близо до 33-ия километър. Средно тази част се намира на височина 3600 м.

Новата част от пътя към Мачу Пикчу е ценна с това, че 70% от нея се е запазила непокътната от времето на инките. Пътят на инките е една от перлите на комплекс, но не всеки може да го извърви. Самият той е дълъг 250 км и изминаването му отнема 3-4 дни. При това той се намира на височина от над 2000 метра. Широчината на новия участък е 1,7 метра. На него учените са открили 11-метров тунел, в който древните инки са изсекли 28 стъпала.

Откритието е на специалисти от Управлението по култура на район Куско, което е натоварено с ремонта и поддръжката на Пътя на инките.

Пътят е благоустроен в съответствие с технологиите на индианците: снабден е с каменни подпорни стени с височина до 10 метра, отточни канали, опори, наблюдателни пунктове и тунел. По думите на археолога Оскар Монтуфар ла Торе в продължение на около пет века 70 на сто от пътя се е запазил в първоначалния си вид, а само една трета е пострадала от свлачища.

Директорът на археологическия парк Мачу Пикчу Фернанду Астете Виктория съобщи, че ръководството на парка ще иска разрешение да разчисти пътя и да премести растителността от него, сред която има редки видове орхидеи. След това ще бъде разработен план за изследването на участъка. В близко време не е предвидено той да бъде отворен за туристи.

Мачу Пикчу е съвременното име на архитектурен комплекс в южната част на днешно Перу, построен от инките през 15 век. Той влиза в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Дворците, храмовете и домовете са на 2430 м надморска височина в Андите. Наричан е още "Изгубеният град на инките". Създаден е като свещена планинска резиденция на великия владетелна инките Пачакути век преди неговата империя да падне, тоест приблизително към 1440 г., и е функционирал до 1532 г., когато испанците нахлуват в територията на империята. През същата година всичките му жители тайнствено изчезват.