Германски и канадски учени доказаха, че днешните песни са по-бавни, по тъжни и по-дълги от тези от миналия век. Единственото изключение е Лейди Гага.
Те обясняват липсата на ведрина в съвременните песни с желанието изпълнителят да изглежда сериозен и със сложна душевност, както и с претенциите на слушателите, че са изтънчени.
Учени от университета на Торонто и Свободния университет в Берлин подбраха над 1000 хита от 1965 г. до 2009 г. Те анализираха темпото както и тоналността им. Бързината и мажорното звучене обикновено създават щастливо внушение, докато бавният ритъм и минорността предават тъга и нещастие.
Анализът показа, че песните в минорна тоналност са се удвоили, темпът се станал по-бавен, а дължината от средно три минути през 60-те години на миналия век вече надхвърля четири минути. Промяната във вкуса на слушателите е причина ведри хитове от миналото като "Ватерло" на АББА да звучат "наивно и леко детински".
Единствено Лейди Гага е успяла да преодолее тази тенденция и записва бързи песни в мажорна тоналност, като я харесват и критици, и слушатели. Само нейните песни могат да се сравняват с класическия поп. Хитовете "Born this Way" "Edge of Glory" звучат свежо и напомнят за музиката от минали времена.
Резултатите съответстват на установеното от друго изследване преди няколко месеца, според което съвременната музика е по-шумна и по-посредствена от хитовете на 50-те и 60-те години на миналия век, като лесно се възприема, но й липсва разнообразие.
