Хенри, мъж на границата между два етапа от живота си, пред прага на хотел „Панорама”, хотелът пред който той среща любовта. Сякаш съдбата го води пред този хотел след толкова години. Минавайки оттам и виждайки вещи, на интернирани японци, открити в подземието на хотела и един чадър го връща през далечната 1942 г.

Тогава той е на 12 г. и е единственото китайско момче, което учи в престижно американско училище. Там непрекъснато е подиграван от съучениците си за своя произход. Неговият живот се променя, когато вижда японското момиче Кейко и непозволената любов се разпалва. Двамата обичат да са заедно да споделят чувствата си, въпреки предразсъдъците и жестокостта на времето.

Това е Втората световна война с непознати факти за съдбата на японците в САЩ и тежката им съдба, следствие на расовата дискриминация и отношението към тях. Желанието им да станат американци и да си влеят в американската нация е по-силно от верността към традицията и корените им. Китай е съюзник на Америка, а Япония е най-големият им враг.

Затова и семейството на Кейко заедно с целия японски квартал на Сиатъл, са изселени в лагери. Децата трудно преживяват неодобрението на родители те си и грубото отношение на съучениците им, а още по-трудно раздялата. Макар и в лагер за чужденци той успява да намери начин да я открие, да общува с нея и семейството, остава цяла нощ с тях. За него тава е най-хубавият ден от живота му, нищо че се намират в затвор. Нито за миг не оставят надеждата, защото войната няма да трае вечно и че след това те ще бъдат заедно. Макар, че раздялата отчуждава хората, надеждата е тази, която помага да минеш всякакви изпитания. Доста тъжна история, докосваща дълбините на сърцето, описана трогателно и с изключителна нежност.

Интересното в този роман е как е показана американската джаз сцена със саксофониста Шелдън, който свири и на улицата и един от малкото му приятели и историята на една плоча на Оскар Холдън.

Паралелно с това романът разкрива сложните отношения между баща и син. Живели отдалечени през годините, пропастта между поколенията се е увеличила и отчуждението е настъпило. Още повече, че Хенри е трябвало да се грижи за болната от рак съпруга, която загубва завинаги. Изведнъж животът му става празен и най-близък за него остава Марти, неговият син, с когото винаги са имали различия и трудно общуват. Накрая успява да изненада своя баща като се оженва за бяла девойка и му помага да нареди парченцата от живота му през онези години. И изплувалите спомени стоплят самотното му сърце.

Романът е един прост сюжет, любов по време на война, една хубава и вдъхновяваща история, разказана автентично от автора, на моменти малко обстоятелствена в описание на отделни детайли, но определено успешна и с изненадваща развръзка накрая. Ненапразно е в класацията на пейпърбек изданията. „Хотелът на сладко-горчивите спомени” е преведен на 25 езика и е носител на шест награди.

Джейми Форд – известен и награждаван повече с разказите си, а това му е първият роман. Авторът признава, че и той е бил единствено дете китайче в училище. В момента живее с съпругата и децата си в Монтана, но е израснал близо да китайския квартал в Сиатъл, това му е помогнало да изгради образите на героите в романа. Поради този факт, романът е сред най-продаваните през последните две години.