Девет години след като спечели наградата за мъжка роля от фестивала в Кан за участието си в "Отчуждение” на Нури Билге Джейлан, Музафер Йоздемир сяда на режисьорския стол за своя дебют "Роден дом”.
Филмът разказва историята на герой на име Доган – песимистичен и невротичен архитект, се разболява, докато работи в околностите на Истанбул. Лекарите го съветват да замине някъде и да си почине. С носталгия по дома, Доган решава да отиде в родния си град, който не е виждал от години.
"Роден дом” бил първото заглавие, потвърдено за участие в програмата на Sofia MENAR Film Festival, който продължава до 3 февруари (Подробности за програмата>>>). Това провокирало организаторите на форума да се разровят из миналото на Йоздемир и да научат повече за неговия роден дом, за мнението му за турските арт продукции и за работата му с Джейлан... с едно интервю:
"Роден дом” е автобиографичен филм. Роден съм в района, където филмът е сниман, детството ми премина на това място и никога не съм прекъсвал връзката си с него. По време на снимките се опитах се да бъда верен на реалните събития – такива, каквито ги пазя в спомените си.
Какво Ви даде и какво Ви взе съвместната работа с Нури Билге Джейлан?
Дори и някои от старите ми работи с Нури Билге Джейлан да са били полезни от гледна точка на опит, вече съм ги забравил. Това, което винаги остава и никога не ме напуска, са моите угризения и вина.
Къде се чувствате по-добре – зад камерата или пред нея?
Не харесвам много актьорската игра.
Какво е киното за Вас? Работа, забавление или място, на което се чувствате като в "родния си дом"?
За мен киното не е работа. Снимах "Роден дом” основно като протест, колкото и малък да е той, защото не мога да направя нищо повече на този етап.
Какво ще кажете за арт киното (sanat filmleri) в Турция? Смятате ли, че има талантливи имена сред новите режисьори?
С понятието "арт кино” свързвам все повече намаляваща и почти вече несъществуваща публика. За съжаление това е така, както в Турция, така и в целия свят. В Турция има много режисьори, които се опитват да правят филми с благородни цели, намиращи спонсори и държавно подпомагане, но не мога да се сетя за пример, който да ме задоволява.
Според Вас задоволява ли се арт киното днес със своя фестивален живот и публика или се опитва да разшири мащабите си?
Под натиска на нарастващото население на Земята и материалното мислене, е започнал един унищожителен процес, който е като отражение на душевността на времето ни. В резултат на това отчуждаване, смятам че и изкуството изчезва. Когато опасността е толкова жестока и толкова близо, когато нашето чувство за принадлежност към земята, да не говорим за родината, е толкова отслабено, какъв би могъл да бъде смисълът на изкуството или на художествените филми?
Какво Ви предстои?
Въпреки всичко, размишлявам над един въпрос и се опитвам да нахвърлям сценарий. За начина, по който човечеството се е разпростряло на планетата Земя.
"Роден дом" ще има извънредна прожекция на 4 февруари от 18:15ч. в Евро Синема (София)
Турция (2011) 76’
Режисьор: Музафер Йоздемир
С: Музафер Йоздемир, Канболат Гьоркем Арслан, Мухамед Узунер
