Когато строителните огради изникнаха на мястото на бившия Мавзолей на Георги Димитров, смутените погледи на пенсионерите и майки с колички, които наобиколиха информационната табела (указваща, че паметникът ще бъде възстановен), ни накараха да проверим по-задълбочено този "архитектурен проект”… И както се оказа за щастие на повече хора, нов мавзолей няма да се строи, а всичко е било в името на изкуството – изкуството като инсталация на художника Иван Мудов. Веднага се срещаме с него, целите сме в слух!
Какво те накара да провокираш хората точно по този начин, а не с нещо друго?
Преди няколко месеца бях поканен от куратора Яра Бубнова да участвам в Sofia Contemporary. Една от идеите на фестивала беше да има работи в публичното пространство, което е доста по-трудно в сравнение с класическата изложба в галерия – разрешителни, координация, работа с много хора, които не винаги имат желание да разберат, какво точно искаш от тях. Съобразявайки се с линията на фестивала и с възможностите на организаторите, реших да направя инсталация, в която публиката да бъде включена и въвлечена не само като зрител, но и като участник-съавтор на работата ми. Имайки предвид кратката продължителност на всеки проект, ми се наложи да използвам по-радикални изразни средства, за да мога да стигна по-бързо до публиката, така че мавзолеят беше перфектен за целта.
Историята с възкръсналия мавзолей малко прилича на ядреното „Ку-ку”, ако си спомняш за какво говоря… Сигурно си даваш сметка, че си дал храна за размисъл на много хора, за което, моите адмирации. Чувстваш ли се удовлетворен от проекта си?
По принцип, да. Имаше няколко неща, които можеха да станат по-добре. Искаше ми се да не се разкрива още на първия ден, че става въпрос за художествена акция. Разбира се, че го помня ядреното „Ку-ку”. Беше много ефектно, такива неща не се забравят лесно...
Доколкото разбрах, ти си отговарял на телефона, оставен за информация на табелата на „строителната площадка”. С нетърпение чакам да чуя поне един-два от най-жестоките диалози, на които стана свидетел!
На телефона от табелата се обаждаха предимно журналисти и въпросите бяха доста адекватни. Аз бях този, който даваше безумни отговори.
Сега един сериозен въпрос – каква смяташ, че трябва да бъде съдбата на мястото, където беше мавзолея?
Винаги щe има недоволни. Но каквото и да се направи, трябва да има обществено обсъждане и да не бъдем поставяни пред свършен факт. Моето непрофесионално мнение е, че там е хубаво да има нещо леко, мобилно и по възможност функционално. Онзи ден прекарах доста време на “мавзолея” и ми се стори, че е доста удачно да се направи скейтпарк, сцена би било добър вариант също. Разбира се, като художник имам и други идеи за това място, но май си изиграх картите вече...
Ти лично радваш ли се, че взривиха мавзолея? Постъпката определено беше в стилистиката на талибаните и статуите на Буда? Нали?
В началото не ми беше лесно да го приема, но сега се радвам че го няма.
На кой българин смяташ, че е достойно да се направи мавзолей на опразненото място?
Е, хайде сега, за щастие мина времето на мавзолеите. Страните, в които все още има мавзолеи не са пример за подражание.
Сигурно в момента си залят от коментари относно проекта ти. Сподели ми най-забавните…
Не помня конкретни неща, но хейтърските по принцип са ми любимите.
Какви са другите ти настоящи проекти и да очакваме ли неща в стилистика, подобна на тази с мавзолея?
Едва ли скоро ще направя нещо в тази стилистика. През пролетта ще имам самостоятелна изложба в Civici Musei в Удине. Oбщо взето, с това ще се занимавам следващите няколко месеца. От време на време се занимавам и с галерията 0gms. Предстои ни да ходим на арт панаири в Истанбул, Мексико сити, Маями и Ротердам.
