Снимка на Мария Попова се появява преди дни в американския вестник „Ню Йорк Таймс”. Коя е тя и с какво е заслужила мястото си в елитното чуждо издание - разказва следващият материал.

Тя създава една от най-бързо развиващите се литературни империи в интернет, въпреки че името й не е сред популярните във виртуалното пространство. Макар че е на 28 години, Мария Попова е „шампион” на старомодните идеи. Тя е заклет защитник на книгите, но твърди, че никога не би написала своя собствена.

В прохладна съботна сутрин, точно в 9:30, Мария Попова се излиза от апартамента си в Бруклин и няколко стълби надолу влиза в малък подземен фитнес. От бивш любител на бодибилдинга тя се превръща в основател на революционния онлайн пазар за идеи, известен като Brain Pickings.

Сред нейния културен арсенал са купища любопитни научни факти, снимки, откъси от стари любовни писма и смесица от бележки, препращащи към чуждо творчеството.
Това, което прави, тя нарича сама „захранван от човека двигател за интересното”.

Към групата на нейните почитатели са известни писатели, певци, комици, актьори, както и основателите на социалната мрежа „Туйтър” Биз Стоун и Еван Уилямс.

‘’Усеща се голямото удоволствие, с което тя открива и споделя всички тези неща. Сякаш се разхождаш в музей на модерните изкуства и до себе си имаш гид, които да ти разказва”, казва Ан-Мари Слотър - професор от университета в Принстън за дарбата на българката.

За разлика от повечето известни блогъри, Мария Попова разкрива малко за себе си. Тези, които са решили да следят нейното творчество, не знаят почти нищо за нея.
Тя рядко си служи с местоимението „аз”. Детайли около нейната лична история почти не съществуват. Дори на сайта си Brain Pickings не оставя своя снимка.

„Не чувствам нуждата да се показвам по този начин. Има известна доза сигурност в това да караш хора да си представят, че ти си вид организация, а не просто човек”, казва тя в интервюто си за „Ню Йорк Таймс”.

Мария Поова е човек със силно изградени навици. Всяка сутрин тя прекарва в усилени тренировки, а след това проверява новините на своя таблет.

Точно 70 минути по-късно тя се връща в едностайния си апартамент, за да напише кратко есе за... Фройд и мечтите, например. Попълва блога си три пъти на ден и пуска съобщения в Туитър, докато... се пази баланс на трамплин.

„Опитвам се да стоя мирно, докато работя, но мозъкът ми прескача навсякъде”, заявява тя със лек славянски акцент, напомнящ на момичетата на Бонд от 70-те, пише изданието: „Когато тялото ми се движи, сякаш то е в унисон с мозъка ми и така успявам да се фокусирам”.

Наскоро Мария се е натъкнала на книга от 1942 година, в която са описвани подобни вдъхновяващи склонности. „Марк Твен се разхождал, докато диктува”, а „Бетовен минавал край някоя река”. Според нея това най-вероятно някакъв е психо-биологичен елемент.

Родителите на креативната българка са се запознали, докато са били студенти на разменни начала в Русия. Баща й имал инженерно образовани, а по-късно станал търговски посредник в Apple. Майка й учила библиотечни науки.

Мария Попова отдава своята страст към откриването на стара любопитна информация на това, че като дете постоянно е отваряла произволните томове от колекцията енциклопедии на баба си.

„Интернет има такъв афинитет към настоящето”, заявя блогърката, обяснявайки това с непрестанните обновления във Фейсбук, Туйтър и останалите блогове. От друга страна, разлистването на енциклопедии е „интересен начин да научиш по нещо за самия свят”.

След като завършва Американския колеж в България, тя се записва в университета в Пенсилвания. Там обаче бързо се отегчава от огромните и дълги лекции и по точно от „индустриалния модел” на образование, както самата тя го нарича.

През 2005, докато още е студент, работи почасово в рекламна агенция. Тогава неин колега изпраща имейл, в който се съдържат изрезки от работата на тяхната конкуренция, за да вдъхнови екипа.

Според Мария обаче това бил грешен начин да се стимулира въображението и казала на своя шеф, че ще започне редовно да изпраща свои вдъхновяващи писма. В тях се съдържало всичко от последните биомимикрични изследвания до хайку произведения на японски поет. Без да се замисли, нарекла своя метод „Brain Pickings”.

Скоро нейните приятели започнали да отвръщат на имейлите, а това я провокирало да създаде собствен уеб сайт, в който да ги колекционира. Тя продължила да го обновява, докато работила в рекламния отдел, пишейки статии за списания, дори успяла да се върне в България за няколко години, докато получи виза.

Днес Brain Pickings осигурява по-голямата част от доходите й. Тя избягва употребата на реклами в сайта, но открито приема дарения и процент от книгите, които препоръчва на своя сайт през Amazon. С това, което изкарва, Мария Попова успява да задоволи нуждите си и да живее добре живота си.

Какво всъщност прави тя?

Според г-жа Попова нейната работа се изразява в това „да помага на хората да разберат за нещата, от които се вълнуват, без да са подозирали преди това за тях”. Линковете в нейния сайт могат да ти помогнат да откриеш своята истинска страст.

Една от чертите, която помага за успеха на Мария в работата й, е стилът на нейните записки, закачливите графики, както и изобилието от снимки и причудливи илюстрации.

Нейният търговски инстинкт обаче се корени много по-дълбоко. Мария Попова развива интерес към консуматорството, „идеята, че хората намират смисъл в себе си чрез вещите, които притежават или искат да си купят.”

Brain Pickings взима идеи, които са абстрактни, дори тайнствени, за да ги преработи във вид, достъпен за широката аудитория.

В бъдеще Мария Попова няма интерес в това да разшири дейността си. „Постоянно ме питат: „Как ще се развие?”, „А сега накъде?”. Правя това, което правя, и не мисля, че някога ще го променя”.

Жената, която върви срещу своите съвременници, отрича античния формат на старите книги, като заявява, че няма интерес да напише своя.

„Това е толкова остарял начин на мислене. Защо ми да е да напиша нещо, трайността на което е колкото тази на един банан?”.

Вместо това, тя се отдава изцяло на интернет. Brain Pickings е нейният опит да създаде библиотека, в контекста на 21-ви век.

„Искам да направя нова рамка за информацията, която наистина е от значение”, казва тя.

Идеята й е да пресъздаде порталите, през които е видяла света за пръв път – тези от библиотечните науки на майка й и от енциклопедиите на баба й.