„Имало едно време на Запад“ (Once Upon a Time in the West, 1968) е един от най-легендарните уестърни, създавани някога, а сред най-запомнящите се моменти в него е звукът на хармоника, изпълнявана от великия Чарлз Бронсън.
Човекът, който всъщност създава този звук, е виртуозът на инструмента Рене Гизен.
Той прави записа, звучащ в лентата, в студио в Мюнхен през 1968 г. – годината, в която излиза самият филм.
„Дали, когато записвах това, предчувствах какво ще се получи? Не, откъде можех да знам. Никой не предполагаше, че 50 години по-късно тази мелодия ще е издигната в култ“, казва Гизен.
По времето, когато записва мелодията, той вече е добър приятел с прочутите италиански композитори Енио Мориконе и Алесандро Алесандрони, от които всъщност получава поканата да се включи в проекта.
„Алесандрони ми е разказвал удивителна история, която е истинска. В нея се разказва за три момчета, които се казват… Серджио Леоне, Алесандро Алесандрони и Енио Мориконе. Те са учили заедно, били са приятели и един ден след училище са си казали: „Някога ще създадем най-великия филм!“ Е, направиха го!“, споделя музикантът.
Една от легендите разказва, че Гизен записва изпълнението си само за 45 минути. Той самия обаче чистосърдечно признава, че не помни как е протекъл записът.
„През 60-те години имаше невероятен бум в киното. Свирех много. Всеки ден бях с хармониката в студиото. Понякога ме питат в колко филма съм свирил, отговарям честно – не знам. Много. Може би 1000“.
Гизен изпълнява хармониката и в друг, не по-малко популярен, филм – „Винету“.
„Съдбата така и никога не ме срещна с Чарлз Бронсън, но пък за сметка на това звездата от филмите за Тарзан и Винету – Лекс Баркър, беше мой добър приятел. Учил съм го да свири на хармоника. Знаете ли, познавам много актьори от Холивуд. Имали сме епични партита в Намибия, но.. моля да ме извините, трябва да мълча за тях“, шегува се той.
Рене Гизен хваща хармониката за първи път на 9 години, а само две по-късно вече го определят за виртуоз.
„Първата мелодия, която се научих да свиря, беше „Чардаш“ на Монти – спомня си той. – В училище всеки свиреше или на китара, или на цигулка. Като им казах, че аз свиря на хармоника, ми се подиграваха. Но впоследствие останаха изумени, като им показах какво мога“.
Извън студийните записи Рене Гизен често свири като солист със световноизвестни оркестри като Берлинската филхармония, Баварския радиосимфоничен оркестър, Руската камерна филхармония и много други.
„Защо съм избрал точно хармониката? Първо, това е най-добрия и удобен инструмент за пътуване. Съгласете се, не е като контрабас например. Но звукът… звукът ме привлече (...) Осъзнах, че хармониката е моето нещо“.
Така първоначалното увлечение на Гизен към хармониката впоследствие прераства в любов за цял живот. Днес, на 78 години, инструментът е винаги в джоба му. А той винаги е готов да засвири.
