Добре познавате песните „Двама“, „Детство мое“, „Бяла тишина“ и „Лудо младо“. Но дали знаете кой е авторът на тези емблематични тестове, останали през годините и превърнали се в любими песни на няколко поколения? Текстописецът Богомил Гудев е писал песни за Емил Димитров, Лили Иванова, Богдана Карадочева и още много, много други изпълнители, но голямата му мечта била да направи фестивал за съвременно изкуство, в който да обедини български и чужди артисти. 24 години след смъртта му дъщеря му – музикантката Ирина-Калина Гудева, изпълнява тази мечта чрез фестивала „Конкордия“.
„Колекцията, която сме подготвили за този фестивал от осем концерта в три дни, е от няколко мултимедийни спектакъла, всеки един със своя обособена стилистика, с различна драматургия, някой път много абстрактна“, разказва Ирина-Калина Гудева.
Тя е подбрала участниците сред творци, с които си е сътрудничела в последните 25 години. „В един момент от именно тези сътрудничества се появи идеята не само да се представят на българска сцена, но и този фестивал да бъде една платформа в единението между български и чуждестранни творци“, казва тя.
„Подобен фестивал беше идея на моя баща. Той винаги ми е говорел как иска да събере творци от всички нации, които да общуват и да творят заедно, защото всяко изкуство има периода на мечтата, визията и след това техническата част“, добавя тя.
В момента Ирина-Калина изпълнява неговата мечта.
От години тя се разкъсва между Швейцария, Дания и България. Работила е за Кралската опера в Копенхаген като солов контрабасист, но прави и артистични проекти.
„В Швейцария съм живяла от 1990 до 1997 г. Завърших там второ висше образование в консерваторията в Женева, след което отидох за 18 години в Копенхаген. В началото работех в Кралската опера като солов контрабасист, след което реших да работя за себе си. Направих своя фирма за продукция и започнах да работя на свободна практика. Върнах се в Швейцария преди година и половина, като се връщам до Дания от време на време. Но в момента има един любовен триъгълник, България също е една вече много магнетично присъствие в моя живот, връщам се почти всеки месец в България“, казва музикантката.
В родината я връщат не само приятелите, но и спомените за детството с баща ѝ.
Казва, че любовта към изкуството е наследство. „Двамата ми дядовци са певци. Единия – Гуди Гудев, народен певец, е един от първите, които са записвали за българско радио. Другия ми дядо – Мари Иванов, беше дългогодишен певец в хор „Гусла“. Майка ми е хоров диригент и пианист, моята баба – Виктория Гудева, беше учителка, но също човек на изкуството актриса, непрофесионална, но запалена. Така че изкуството вкъщи винаги е било като въздуха. С него се ставаше, с него се лягаше“.
Най-хубавият спомен, който пази от баща си, е неговата благост. „Баща ми беше много човечен и оптимистичен човек. Мисля, че ми даде вяра – вяра в българското, освен космическа, в собствените ми сили, в искрените усилия, които човек полага, за да сътвори добро“, казва тя.
По думите ѝ баща ѝ винаги създавал усещането, че чудото е зад ъгъла. „Той казваше: „Най-чудното на чудесата е, че се случват“, добавя Гудева.
Тя често слуша песните по текст на баща ѝ. „Мисля, че той успява в песните си, ако мога да кажа една есенция на неговото творчество, той успя да предаде тази надежда, тази любов с много съпричастност да я остави на нацията“.
