"Той е един много съвременен човек – ще ви покани на вечеря, ще ви открадне портмонето и ще ви увери, че ви е платил вечерята". Това Емир Кустурица каза в София през март 2001 г. за прочутия си сънародник Горан Брегович, написал музиката към филмите му "Циганско време”, "Аризонска мечта” и "Ъндърграунд”.
Многозначителният коментар на Кустурица може би има своето основание предвид разправиите за авторството на някои песни, писани от Брегович. Но подобни балкански скандали остават далеч от феновете на безспорно талантливия музикант, който винаги е успявал да вдигне градуса на настроението по време на концертите си у нас.
През годините сме го гледали неведнъж с неговия Оркестър за сватби и погребения, но сега за първи път идва с култовата сръбска група "Биело дугме”, създадена през далечната 1974 г.
На 7 април в зала "Арена Армеец” не се чуха хитове като "Ъндърграунд кючек", "Месечина" и "Калашников", но с това шоуто не загуби нищо от своя дух и атмосфера, които може да даде единствено музикант от ранга на Горан Брегович – свободен в изявата на таланта си и истински като усещане за тази свобода.
С най-популярната група в бивша Югославия, публиката пя над 20 песни в продължение на два часа и половина. Купонът започна с Noćas je k'o lubenica pun mesec iznad Bosne, а след нея – Zamisli; Doživjeti stotu; Te noći kada umrem, kada odem, kad me ne bude; Napile se ulice; Ipak, poželim neko pismo; Ako ima Boga; Tako ti je mala moja kad ljubi Bosanac; Ne spavaj mala moja muzika dok svira; A i ti me iznevjeri; Lažeš ... Бисовете – общо четири на брой, върнаха артистите на сцената с веселото парче Hajdemo u planine, разбира се - Đurđev dan, а за финал поднесоха Ružica si bila, sada više nisi.
На концерта се изявиха двама от вокалистите на бандата – Младен Войчич-Тифа и Ален Исламович. А освен тях, още над 30 музиканти – брас секция, цигулков оркестър, състав с тамбури, мъжки хор от Белград, български народни певици.
За „Биело дугме”
Известни са и като "Ролинг Стоунс на Балканите“. Още дебютният им албум „Kad bi bio Bijelo Dugme” (в превод "Ако бях бяло копче“) от 1974 г. ги превръща в звезди за отрицателно време, а популярността им е описана от медиите като "Дугмемания“.
Най-успешната година е 1988, когато излиза албумът Ćiribiribela, на чиято обложка е нарисуван Ноевия ковчег. Хит номер 1 от него става песента "Гергьовден“ (Đurđev dan). Като използва стихотворение на Джордже Балашевич и стара циганска тема, и прибягва до съпровода на циганския оркестър на Феят Сейдич, Брегович сътворява може би най-големия си шедьовър.
За съжаление, през следващата година групата се разпада, поради нарастващото напрежение в Югославия. През 2005 г. бандата се събира отново за три концерта в Сараево, Загреб и Белград, като на шоуто им на Хиподрума в Белград идват над 250 000 фенове.
През 2016 г. Горан Брегович и останалите от "Биело дугме” се събират отново за няколко концерта. Въодушевени от големия успех и след още разпродадени концерти в Европа, през тази година те поемат на турне, започнало на 23 февруари в Лондон.
