Тя е родена във френския северозапад, където започва да учи музика, но се дипломира в Парижката консерватория с класически тромпет. През 2010 г. печели конкурса Selmer Le Parnasse, а през ноември същата година, само на 11, завършва трета в Европейското състезание за млади тромпетисти, във възрастовата група 14-17 години.
Оттук насетне кариерата на Лусиен Реноден Вари продължава в стремителна градация напред и нагоре, и всичко около нея сякаш става голямо. Започват големите й концертни изяви. Издава първия си албум с голям лейбъл на 18 години, а само преди месец стана лауреат на голямата и престижна награда „Опус класик“. Албумът ѝ Piazzolla Stories (2021) с филхармонията на Монте Карло и диригента Саша Гьотцел се изкачи до първо място в Apple Music Classic и в Amazon.
На 18 ноември в зала „България“, заедно със Софийската филхармония и под палката на Саша Гьотцел, Лусиен представи „Мария от Буенос Айрес“, „Чин чин“ и „Либертанго“ във версии за тромпет и оркестър.
На сцената тя просто излиза и започва да свири. И лекотата, с която го прави, е не по-малко впечатляваща от цялата й досегашна биография, изпъстрена с доста златни буквички. Логично е, изумлението от таланта й тепърва да предстои – като се има предвид, че резултатите са изцяло плод на нейната индивидуалност. Любопитно е, че дори родителите й не са музиканти. Баща й е начален учител, а майка й – домакиня. Семейството обаче отглежда още две отворени към изкуството момчета – по-големият син свири на контрабас, а по-малкият рисува.
Лусиен Реноден Вари доста често свири боса. Казва, че така движенията й са по-естествени и може да усеща вибрацията на оркестъра зад себе си. По-хубавата новина е, че публиката също усеща вибрациите, които 22-годишната французойка носи с присъствието си.
Разговорът с Лусиен върви като по ноти, написани за рожден ден, с много смях, и за финал – една импровизирана фотосесия на бос крак...
Само преди две седмици в зала „България“ свири солистът на кралския Концертгебау оркестър Мирослав Петков, който също е тромпетист. Познавате ли се с него?
- Не, въобще не го познавам, но съм свирила на това място (Залата се намира в Амстердам, построена е през 1888 г. – бел. а.). Оркестърът е страхотен!
А имате ли впечатления от българската музика и музиканти?
- За първи път съм тук и не познавам никого.
Може ли да се каже, че днес светът на класическата музика е мъжки или женски? Има ли хегемония на определен пол?
- Не, разбира се. Аз свиря на тромпет и смятам, че всеки може да свири на този инструмент – независимо дали е мъж, жена, момиче, момче. Няма нужда да си голям и силен, и да имаш голям обем на белите дробове. Музиката няма пол. Това е просто музика и всеки може да я свири.
Тромпетът във Вашите ръце по-джазов или по-класически инструмент е?
- Аз свиря на тромпет от деветгодишна. Започнах с Бърнстейн, който е и класически, и джазов. За мен няма значение дали свиря класика или джаз, или боса нова, или нещо друго, то е просто музика. Мисля, че когато можеш да свириш класика и джаз, можеш да свириш всичко.
Кой е Жером дю Кро?
- Той е много известен известен френски аранжор. Невероятен! Беше голям късмет да работя с него по най-новия ми албум (Става въпрос за Piazzolla Stories – бел. а.). Той го оформи точно според същността на тромпета.
Дю Кро е работил и с челиста Готие Капюсон (Готие Капюсон ще има концерт в София – бел. а.), както и с много други известни музиканти.
На гала концерта на „Опус класик“ свирихте „Мария от Буенос Айрес“? Това ли е любимата Ви история на Пиацола?
- Обичам цялата музика на Пиацола. Беше истинска магия да свиря това произведение в берлинската „Концертхауз“.
А защо боса?
- Защото е по-удобно. Все едно си в къщи. Вкъщи също ходя боса. Много обичам да се движа и да танцувам на сцената. Когато си бос, това се получава по-добре, движенията са по-естествени и така мога да усещам вибрацията на оркестъра зад себе си. Невероятно е!
Знам, че пеете. Но пробвала ли сте да пеете и свирите едновременно, какъвто е бил и Вашият любим тромпетист Чет Бейкър?
- Не е възможно да пея и да свиря едновременно. Пробвала съм, но не ми се струва естествено. По време на запис също е странно и много неестествено, защото това са две отделни партии, ти си само един. Няма как да се комбинират двете неща.
Но свиря и пея джаз. Аз все пак не съм певица. Освен това, гласът ми е нисък. Пея така, както бих пяла под душа. Импровизирам като при джаза, просто мелодии и любими песни.
Всички ли талантливи тромпетистки са руси? И Алисън Болсъм, която знам, че харесвате, е руса, и Михаела Рабич, която пък наричат „съвременния Чет Бейкър в женски образ“...
- Аз не съм руса (Смее се – бел. а.). Аз съм блондинка под прикритие, фалшиво руса (Продължава да се смее – бел. а.).
Може би, понеже обикновено мъжете свирят на тромпет, жените трябва да подчертаят това, че са жени, крещейки „Аз съм руса!“ (Смее се – бел. а.).
Вярно ли е, че мъркането на котките Ви успокоява?
- Откъде знаете, че имам котка. Виждали ли сте я? (Смее се – бел. а.).
Имате ли котка?
- Разбира се, че имам котка (Смее се – бел. а.). И тя е много красива. Казва се Уми, което означава океан на японски (Уми, 海, означава море на японски – бел. а.)
Опитвала ли сте да възпроизведете мъркането с тромпет?
- Неее. Но това е много добра идея и непременно ще пробвам.
Правила ли сте експеримент дали котките се успокояват от музиката на тромпета?
- Не знам дали е добре за моята котка, но, със сигурност, е свикнала с моя тромпет.
Много е забавно да наблюдаваш котка, която за първи път вижда тромпет –
обърква се накъде да гледа, опитва се да го хване...
Бихте ли споделила най-простото упражнение за дишане, което правите?
- Аз лично не правя такива упражнения. Но за певците, когато са много неспокойни, е добре да правят такива упражнения (Показва упражнение за белите дробове – бел. а.). Пълниш дробовете и издишаш бавно през носа. Това е, за да нормализираш сърдечния ритъм, когато си нервен.
Аз нямам определена рутинна подготовка за концерт. Просто свиря музика, която ми предстои да изпълня на сцената. Упражненията са включени в самите произведения.
Музиката и тромпетът отнемат наистина много от моето време. Затова, когато не свиря, най-често галя котката (Смее се – бел. а.). Обичам да пазарувам, обичам да чета и да ходя на кино. Обичам да готвя зеленчуци и да правя сладки неща.
