Елвис Костело публикува мемоарите си от 700 страници, които проследяват 40-годишната му кариера в света на рокмузиката, предаде Франс прес. Описани са най-важните моменти в живота на британския музикант, който е сред най-влиятелните от своето поколение.
Костело, чието истинско име е Деклан Патрик Макманъс, разказва как взема електрическата си китара, за да свири пред лондонски хотел, в който са отседнали ръководители на звукозаписната компания "Си Би Ес рекърдс", след като нито едно друго американско звукозаписно студио не му обърнало внимание. Костело свирил пред хотела, докато не се намесила полицията. Инициативата му е успешна – привлича медийното внимание и му открива пътя към американския пазар. По-късно Костело става един от най-уважавените музиканти в ерата на пост пънка и музикалния жанр ню уейв.
Композиторът и певец Костело влезе в историята на рок музиката с албумите си "My Aim Is True" и "Armed Forces" и със сътрудничеството си с редица музиканти – от Пол Маккартни до джаз пианиста Алън Тусейнт.
Елвис Костело е син на музикант и е израснал в Лондон и Ливърпул. "Решението да приема името Елвис бе на мениджърите ми и бе продиктувано от желанието да се привлече вниманието на зрителите - нещо, което гласът и чарът ми не бяха готови да постигнат - пояснява с немалка доза самоирония певецът. - От всички странни обиди по мой адрес през годините смятам, че твърдението, че съм женомразец, е най-смущаващо."
Костело споменава и за случка в бара на хотел в Кълъмбъс, Охайо, през 1979 г. , която за малко щяла да сложи край на кариерата му. След като бил пийнал, Костело започнал оживена дискусия с музиканта Стивън Стилс, като имал желание да провокира и използвал расистки изрази, имайки предвид иконите на музиката Джеймс Браун и Рей Чарлз. Според Костело случилото се станало причина за завой в кариерата му. Няколко години по-късно той продуцира песента "Free Nelson Mandela".
