От музикалния бизнес и работата в сянка към няколко хорър и трилър бестселъра. Това е историята на Джонатан Баркър. Днес той е един от най-популярни автори в жанра. Всичко обаче започва още в ученическите му години.
Казва, че е писал през почти целия си съзнателен живот. Израства без телевизор вкъщи и често ходел до библиотеката - по три пъти в седмицата. Още тогава запчова да си измисля кратки истории, които записвал на хвърчащи листове.
"Kогато бях в колежа, работех за една музикална компания в Маями. Моята работа беше да се грижа за звездите на лейбъла. Когато пристигаха на летището, аз ги взимах и ги карах до радиостанциите за интервюта, до хотелите или пък към залата за концерти. Тогава бях все още ученик, но в един момент осъзнах, че постоянно прекарвам време с някои много известни личности – Деби Гибсън, "Ню Кидс он дъ блок" и дори Мадона. Започнах да ги интервюирам и след това продавах интервютата на музикалните списания. Когато работиш в тази индустрия, бързо разбираш, че всеки има поне една завършена книга, скрита някъде в шкафа и още няколко недописани. Точно тези хора започнаха да ме наемат, за да редактирам книгите им, тъй като бях много добър в правописа и граматиката, а и в развиването на историите." споделя Баркър.
В един момент Джонатан се оказва с шест романа, които стават бестселъри, но на тяхната корица не пише неговото име. Точно тогава той решава да промени това, въпреки че до този момент вече е направил сериозна кариера в корпоративния свят.
"Това вървеше с всички си плюсове – голяма къща, хубави коли, дори собствена яхта. Не беше нещо, от което можеш да се откажеш лесно. Решението на жена ми беше, меко казано, налудничаво – продаваме всичко, купуваме си малък апартамент и живеем с останалите пари, докато аз пиша книгата. Всъщност точно това направихме." спомня си авторът.
Успехът на Джонатан не закъснява, а първата му книга го среща с един от идолите му - Стивън Кинг.
"Трябваше да измисля място, от което главната героиня си купува дневник. Всеки, който е писал роман, знае че най-важното е да имаш завършена и последната страница и така съвсем случайно, в бързината написах, че мястото е „Неизживени спомени” от книгата на Стивън Кинг. Бях абсолютно убеден, че ще се наложи да го променя. Жена ми обаче реши, че е добра идея да потърсим самия Кинг и да го помолим за позволение да използваме името. Е, имах късмет – той я прочете, хареса я много и ми даде благословията си, това наистина ме изстреля на върха." разказва Джонатан.
Само няколко месеца по-късно, се случва нещо, за което всеки автор на трилър и хорър романи мечтае. Книгата "Forsaken" е номинирана за наградата „Брам Стокър” за най-добър дебют. Джонатан не печели, но на церемонията се запознава с Дейкър Стокър – праплеменник на Брам.
"Беше интересен разговор, но тогава изобщо не съм предполагал, че това си е едно своеобразно интервю за работа. Оказа се, че семейството отдавна търсят кой да напише предисторията на „Дракула”, като използва оригиналните записки и идеи на Брам Стокър. На следващия ден ми предложи това да съм аз. Първоначално щях да откажа, защото „Дракула” е нещо като Библията – просто не трябва да пипаш нищо по тази книга, но се съгласих, когато разбрах, че първите 103 страници от книгата се премахнати от оригиналното издание по искане на издателя. Историята е, че точно по това време се случват убийствата свързани с Джак Изкормвача в Лондон и те са се притеснявали, че ако издадат книга, в която едва ли не се твърди, че вампирите са истински, обществото няма да го приеме добре." споделя авторът.
Дори след тези незабравими срещи Джонатан казва, че все още има неизпълнени мечти. В последните години той често работи с Джеймс Патърсън - заедно написват 3 романа. През август ще излезе вторият от тях „Шумът”, а двамата вече замислят и по телевизионна адаптация.
"Това е страхотен начин да изкарваш прехраната си. Сутрин ставам и с удоволствие веднага сядам да пиша поредния роман. Единственото, за което все още мечтая е да излезе филмова адаптация по някоя от моите истории. Вече имам няколко предложения, но процесът наистина е дълъг и сложен." казва Джонатан.
А според Баркър винаги трябва да говорим за книги, да откриваме нови романи, защото те ще ни помагат да се измъкнем от сивото всекидневие и забързания живот. Той обръща и специално внимание на децата, които според него, просто вече не четат. Това е и следващата цел, която той си поставя - да върне книгите в ръцете на най-малките.
