Rainbow е култов бар на Сънсет Булевард в Западен Холивуд. Всяка рок звезда, която е била дори малко известна в зората на 90-те, е минала от там ако не за друго, то поне, за да срещне „големите”. В цели 4 клипа на Guns N Roses (November Rain, Estranged, Don’t Cry, Knocking on heaven’s door) има кадри от прословутото заведение. Светещата реклама на входа на Rainbow прилича на табела за долнопробен типично американски мотел, зад чийто врати се случва нещо неблагоприлично, но със сигурност запомнящо се.

Усещането на снощния концерт на Slash feat. Myles Kennedy & The Conspirators беше все едно сме се събрали в Rainbow, въпреки че от всичките 3-4 хиляди души в зала „Фестивална” вероятно на пръсти се броят онези, които наистина са ходили там. Аз не съм. Залата е неугледна и хладна като табелата на Rainbow, но пък се влиза бързо, пуши се тайно и определено има атмосфера. Само че сме се събрали като стари познати, дошли да си разкажат за „едно време”.

Първите акорди идват от „нашите” момчета от Alley Sin, които са възможно най-адекватният съпорт за Slash и компания. Публиката като че ли беше още твърде измръзнала и трезва, за да ги оцени както подобава, но въпреки това със стегнат около 40-минутен сет стоплиха положението до оптималното ниво и предизвикаха усмивки и „пластмасови” наздравици. Звукът не беше на тяхна страна, но хъс имаше и той си личеше отдалеч. Ако слушаш или си слушал глем, няма как да не оцениш Alley Sin като най-правдивите представители на този стил у нас.

Точно в 21 ч, както беше обявено, Slash, Myles Kennedy и „Конспираторите” се качиха на сцената, за да сбъднат мечтите на поне две поколения българи. В сетлиста нямаше изненади, особено ако сте се запознали с избора на парчета на предишните им концерти. Което си е грешка, равносилна на това да гледаш трейлъра на филм, който така или иначе знаеш, че ще харесаш. Именно тези малки предвидими моменти обаче – точно определените парчета на Guns, цилиндъра на Slash, готините изрисувани мацки на платното отзад, правят нещата да изглеждат наистина очарователно познати и близки.

Наред с това, че The Conspirators свирят като за последно („Бате, барабанистът има каса 24-ка. Т’ва е, което различава мъжете от момчетата”), Myles Kennedy пее като изверг (в добрия смисъл). Повечето погледи обаче са вперени в бога на шестте струни – Slash. Той обаче хваща микрофона само веднъж, за да ни поздрави. През останалото време е съсредоточен, скрит зад тъмни очила и черни къдрици.

Вероятно всеки друг би подразнил с пренебрежението си, но понеже сме дошли в името на „доброто старо време” знаем, че г-н Сол Хъдсън не е тук, за да си приказваме и никога не би застанал на центъра на сцената, въпреки че сам признава, че е двигателят на цялата шайка. А и общуването чрез Гибсън е далеч по-внушително. Прави го с такава лекота, че всички по своему разбираме какво иска да ни каже.

Минаваме през Back From Cali, което е съвместното парче на Slash и Myles Kennedy, през най-емблематичните песни на Guns (Nightrain, Sweet Сhild O’ Мine, Mr Brownstone, Rocket Queen), транзитно отдаваме чест на предишните проекти Slash’s Snakepit и Velvet Revolver, за да завършим ударно шумно и всички в един глас с Welcome to the jungle и Paradise city. Шоуто беше семпло, но силно. Без излишни ефекти, без десетки преобличания, каквато е традицията на Axl Rose например. Слаш не изпуши нито една цигара. Липсата на шишето „Джак” до него също не остана незабелязана. Само че на сцената се качи един 47-годишен мъж, който знае какво умее най-добре и още по-добре знае как да го покаже. Без излишна суета, непретенциозно, но истинско. Професионално и премерено.

В нашата си вечер в Rainbow нямаше под като пепелник и таван като гъст облак, нямаше женски боеве и хвърчащо към сцената бельо, нямаше проблеми с охраната. Дойдохме в името на доброто старо време, пихме по едно-две и си тръгнахме кротко. По усмивките се познавахме и по току що задрасканите мечти от „стария” списък. Само едно липсваше. Щеше да е хубаво да знаем, че един ден Slash и Axl ще седнат на една маса. Засега обаче ги делят „патлаци и трънаци”. По-важното е, че имахме удоволствието да "се запознаем" и с двамата.

Сетлист: 

1.Halo
2.Nightrain
3.Ghost
4.Standing in the Sun
5.Back From Cali
6.Mr. Brownstone
7.Carolina
8.Serial Killer
9.Not for Me
10.Doctor Alibi
11.Watch This
12.Bad Rain
13.Rocket Queen
14.No More Heroes
15.Starlight
16.Anastasia
17.You're a Lie
18.Sweet Child O' Mine
19.Slither
20.Welcome to the Jungle
21.Paradise City