Проблемът с преминаващите границата бежанци продължава да ни вълнува. През последните години тази тема навлезе сериозно и в киното – подобни истории спечелиха редица световни конкурси и отличия. Филмът "Добрият пощальон" на българина Тонислав Христов влезе сред 12-те заглавия на международния конкурс "Сънданс" – нещо, което се случва за втори път с българско заглавие.
Филмът е копродукция между България и Финландия, действието се развива в село на границата с Турция – Голям Дервент, през което преминава мигрантския поток.
Гледали сте безброй репортажи по телевизията за преминаващи турската граница бежанци, които няма къде да отидат. В този филм обаче историята не е класическа. Един от жителите на отдавна запустялото село Голям Дервент има иновационна идея как да го съживи – като заселват преминаващите сирийски имигранти и по този начин вдъхнат живот на изоставените къщи и празни улици.
„Избори са. Много от хората знаят, че има страх от бежанците. Този страх е разбираем и първата политическа партия, която ти каже, че ще направи нещата ок – отиваш и подкрепяш тези хора, които ти предлагат сигурност. В същото време никой не се опитва да спре това нещо в основата му.
Преди пет години гледах репортаж от това село, в който възрастни дами стояха там на границата и приветстваха бежанците с храна, вода, одеяла, опитваха се да им помагат. В момента, в който Европа имаше нужда от някаква емпатия към хората, които се намират във война по някакъв начин исках да разбера кои са тези жени и каква им е мотивацията. Заминах за селото, намерих един приятел във „Фейсбук”, на който баща му живееше там, заведе ни, първият човек, с който се запознах там беше пощальонът, това е човекът, който знаеше всичко за всички. Той ме представи на дамите и така тръгна.”, разказва режисьорът Тонислав Христов.
Любопитно е, че Тонислав не използва актьори във филма, а реалните жители на селото. За да спечели доверието им обаче той прекарва почти година заедно с тях.
„Бях много приятно изненадан от това колко добри бяха хората. Това са едни хора както в повечето малки села – 95% безработица и мизерия, но самите хора бяха много добри. И искаха да помагат, което за мен е нещо много хубаво. И както казваше възрастната дама във филма, когато имаш една филия хляб, делиш я на две за тези, които имат нужда”, казва режисьорът.
Предишните филми на Христов "Любов и инженерство", "Правилата на ергенския живот" и "История за храната и душата" са изцяло документални. За разлика от тях обаче "Добрият пощальон" е смесица между документалното и игралното кино. След лентата "Виктория" на Майя Виткова филмът "Добрият пощальон" на Тонислав Христов е второто българско участие на международния конкурс "Сънданс" и първият пълнометражен документален филм там.
