След Бистришките баби и Нестинарството, и Чипровските килими станаха част от световното културно наследство. Снощи ЮНЕСКО ги включи в представителния списък на най-важните нематериални ценности за човечеството.
От организацията към ООН са отчели освен хубостта на създаденото от чипровските майстори и цялата традиция предаване от поколение на поколение.
Килими в Чипровци се тъкат от почти четири века. „Моята баба точно до 70 години е работила това нещо. Значи и аз трябва да спра, ама мисля да не спирам”, казва тъкачката Венета Георгиева.
70-годишната Венета сяда за първи зад стана, когато е на 14. От деца такат и останалите килимари в Чипровци. „Не съм спирала да тъка, все си тъка”, казва жената и обяснява, че е свикнала и не я болят ръцете. „Гърбът ми досажда, да ти кажа, ама…”, допълва тя.
Тъкането е трудна, бавна и ниско платена работа. Най-сръчната килимарка може да изтъче толкова килими, колко биха ѝ донесли около 300 лева на месец. Въпреки това занаятът не се губи.
„При нас няма човек от семейството, който да не може да работи. Дори и най-малкият внук, който сега направи 5 години, и той умее да хваща нишките”, обяснява и Йорданка Йосифова.
Надеждата за възраждането на занаята е и в школите по килимарство към училището в Чипровци.
ЮНЕСКО обнови с общо 18 традиции списъка на световното си нематериално наследство. Сред останалите са изучаването на бразилското бойно изкуство капоейра, арменския хляб лаваш, правенето на киргизки и казашки юрти, и на Японската хартия уаши, която се изработва ръчно и се използва за ветрила.
