За и извън протокола с „Der Hunds”

Не искам да ви дразня, но винаги това, което се случва "оф дъ рекърд” (т.е. когато диктофонът е изключен), по време на интервю, е поне малко по-забавно от "он дъ рекърд” (когато е включен) разговора. Например, в един слънчев петък извън протокола научих:

1. Слънцето е много вредно и трябва да се избягва фанатично
2. Забавна алкохолно-опосредствана случка, развила се преди години в село в родния ми край
3. На мястото на кооперацията, в която в момента живея, едно време е имало кръчма, в която се събирали кварталните образи (това обяснява някои нощни шумове)
4. Два нови вица, които не мога да повторя пред баща ми .

Но разговорът за протокола също беше забавен. Компания ми правиха Боби (Косатката – китара и вокали) и Жоро (представя се Фидлер - барабани) от Der Hunds (Der Hunds са още Вили – китара, и Марто – бас) - бандата, която спечели конкурса за непопулярна група/изпълнител на LOOP ELEVATION Music Festival и Radio Cafe Team. Групата спечели възможността да свири на същата сцена, на която нямаме търпение да видим Jamiroquai, 30 Seconds To Mars, Hurts и т.н. (лично аз Gentleman&The Evolution).

Слънчевият петък, който споменах, беше миналият – 27 май – точно 10 дни след финала на конкурса, който оказва се е сварил музикантите от Der Hunds неподготвени. Изглеждат като да са се опомнили вече, но това не означава, че репетират усилено за голямото си участие, нито дори, че знаят какво ще свирят. Но, няма да се плашите, от разговора с тях ми стана ясно, че импровизират доста сполучливо.

Осъзнахте ли точно какво ви се е случило? Боби имаше включване в ефира на Z-Rock след края на конкурса и като че ли не знаеше какво точно се случва.

Жоро: След девет “Ред бул”-а, какво очаквате?
Боби: Аз бях супер изненадан. Въобще не съм очаквал. Аз отидох да погледам церемонията и да си тръгна тихо и кротко и въобще не сме очаквали ние да спечелим. Честно!

Е, хората тръгват с идеята да спечелят. Вие защо участвахте, като не сте вярвали, че вие ще сте победители?

Боби: Ние искахме, не го разбирай така. Но все пак гласуват много музиканти от много различни групи, не съм предполагал, че толкова много хора ще гласуват за нас. Това ме изненада.

Как решихте да участвате?

Жоро: Аз някъде прочетох и ми се стори, че е точно, ама точно за нас – хем непопулярна група, хем да има албум, хем да не е свирила на голям фестивал.
Боби: Все едно за нас е писано.

Знаете ли нещо за конкурентите си в конкурса, слушали ли сте ги?

Жоро: Софийските банди ги знаем. Аз силно вярвах, чe, имайки предвид подбора на големите групи, ще изберат Macrophone.
Боби: Като стил ни се струваха най-удачни.

Вие като стил сте доста по-... да кажем "тежки”. Доближавате се повече до някои от българските банди, но не и до световните хедлайнери. Те правят доста по-различна музика от вашата.

Жоро: Факт.
Боби: Както казва нашият китарист Вили, трябва да чуеш Cypress Hill на живо какъв метъл е...

На въпроса ми дали, въпреки стиловите различния, харесват някои от музикантите, които ще свирят на LOOP ELEVTATION, двама изредиха почти целия плакат :) Можете да го видите тук, за да не изреждам и аз.

Репетирате ли вече?

Жоро: Не. Ние даже и без саундчек можем да свирим.

А решили ли сте поне какво ще свирите? Парчета от албума ли ще свирите или готвите нещо ново? (Бандата има издаден албум – Blue Animals от 2009 г.)

Боби: И от него, и нови.
Жоро: Това трябва да го обсъдим...

На това място разговорът минава "извън протокола”, както разбрах от опита на Жоро да покрие диктофона, и стартира дискусия между колеги относно сета на Der Hunds.  Очевидно той още не е уточнен, но пък изскочи новината, че бандата готви нов албум – най-вероятно EP (краткосвирещ), който ще се появи през есента.

Вие сте много продуктивни за "непопулярна българска група”

Жоро: Може и повече...
Боби:... ако всеки от нас не работеше нещо друго.
Жоро: Няма как. Има някои, които печелят пари и се занимават само с това нещо, но "навеждането”, имам предвид компромисът с това какво свирят и пред кого, и как, е адски голямо. Затова всеки си прави някакви неща настрани.

Без да разбера кога съм заговорила задавам въпроса: Ако условията бяха други, бихте ли се занимавали само с музика и с бандата, зарязвайки всичко странично? Осъзнах тъпотата на това си питане, още преди да го довърша. Отговорът, разбира се, беше: Разбира се! И какво друго можех да очаквам на такъв въпрос, отправен към музиканти, които от години с див ентусиазъм свирят за свой кеф и кефа на феновете си, без да печелят пари... разбира се!

Но условията са други и един музикант в пиано баровете в София, един съдържател на хранителен магазин, един фармацевт и един тон режисьор ще продължават да бъдат всичко това и ще се представят с "освен това свиря в банда”.

Какво липсва, за да сте само музиканти?

Жоро: Много неща. Не е само сцена, няма бизнес, няма шоубизнес в България.

Колко копия сте продали от албума?

Боби: Липсата от 1000 бройки е към 400, но колко сме подарили - нямам представа.
Жоро: Около 300 сме продали.

Какво очаквате да ви се случи след участието на LOOP ELEVATION?

Боби: В най-смелите ни мечти това, което очакваме, е, че може да има някакъв човек, който не е от България, който по някакъв начин да ни чуе и да оцени нещо в нас. Дори покана за само още един фестивал на Балканите... За нас отдавна беше мечта да се качим на такава сцена и сега ще гоним другите стъпки.

Ако ви е станало интересно и решите да чуете музикантите на живо, за да подгреете преди фестивала на 24 и 25 юни край Разлог, ще ви е малко трудно, защото Der Hunds не са резиденти в никой от столичните клубове и според тях от това няма смисъл... и си имат обяснение: "Музиката, която правим не е за всеки. Има си определен кръг фенове. Те идват, примерно, един път месечно да ни видят и след третото гледане вече на четвъртия месец няма да дойдат. Затова не е толкова хубаво толкова често да се свири.”

Ако се чудите каква е точно тази музика, която не е за всеки, можете да чуете и видите Mr. Blister. Парчето е от първия и единствен засега албум на групата и до някаква степен представя музиката на бандата. На сайта на Der Hunds пише, че Крис Корнел и сформирането на Audioslave в началото на настоящото хилядолетие са били вдъхновението за създаването на групата. Оказва се, че бившият вокалист и китарист на Soundgarden има сериозно влияние върху музикантите, но не е единствен. Бандата се радва на Alice in Chains, Cult и Brad, последните от които ми бяха горещо препоръчани, но истината е, че все още не съм ги оценила по моите си критерии, защото все още не съм ги слушала... има време.

Изслушах обаче целия албум на Der Hunds, който Боби и Жоро бяха така любезни да ми подарят, и мога да кажа със сигурност, че LOOP ELEVATION Music Festival си има  още едни хедлайнери, каквито са всъщност абсолютно всички останали банди на фестивала - всички имат своите фенове, които отиват да гледат специално тях и всички ще си завоюват нови. Дали Der Hunds ще стигнат славата на Jamiroquai, 30 Seconds To Mars или дори на българските популярни групи, които ще свирят на феста, стана ми ясно, че не е важно за тях. Купон да има! И ще има – на 24 и 25 юни край Разлог!