"Отсечете им главите!" - безспорно една от най-популярните реплики от приказката на Луис Карол - Алиса в страната на чудесата. В ролята на Червената Кралица влиза Силвия Лулчева. Актрисата, изиграла не една или две роли разказва, че почти всеки ден по време на репетиция се случва да уплаши някого.
„Тази сутрин забравих тези мигли и тази уста и се качих горе да си взема кафе, и понеже първо ме разпознават по гласа като кажа: „Добро утро”'. След което погледнах секретарката на театъра, а тя щеше да си изтърве и кафето, и компютъра. Не очакваш, че из коридора се движат такива животни с мустаци, с косми, с брадавици - забравяш, че си това и плашиш хората и е много забавно.
Младият актьор Петко Венелинов влиза напълно в ролята на Лудия Шапкар и разказва малко любопитни факти извън приказката: „Всъщност, шапкарите преди, когато правели шапките, имали един препарат, с който обработвали самата материя на шапката и от него наистина се появявали някакви отклонения. И наистина това е било абсолютно действително. И за това Луис Карол е използвал това нещо и е написал лудия Шапкар.”
Освен Лудия Шапкар тази приказка си има не една, а цели две Алиси – Ния Кръстева и Диана Ростиславова. Двете казват, че не си поделят ролята, а напротив – учат се една от друга.
„Можеш да видиш едно дете, което е толкова смело и стига до край в мечтите си и желанията си т.е. тя е дръзка и знае какво търси и знае какво иска.”, казва по-голямата с 8 години Ния.
На сцената на Младежкия театър Алиса се поставя за втори път. Първия е бил преди 30 години от професор Здравко Митков, сега от негова ученичка - младата режисьорка Анастасия Събева.
„Аз много се вълнувам и много обичам момента, в който режисьорът дава, дава това което е направил актьорът , актьорите и той заживява през тях. Така че някак си е тяхно. Това е хем е много тъжно, хем режисьорите обаче е много красиво”, казва тя.
А Червената кралица допълва: „Зрителят, малкият зрител когато дойде в събота или неделя от 11:00 часа сам ще разбере кое е истината, какъв е въпросът, кой е преследвания? Какво търсим? Дали търсим каквото намираме? Намираме ли онова, което търсим? Тази кралица, какво й е кралството - измислено или сънувано? Толкова ли е страшно страшното? Толкова ли са сладки сладките? Толкова бял ли е заекът? Толкова ли е луд шапкарят? Има хиляди въпроси и благодаря на театъра, че ми дава възможност да съществувам в една паралелна реалност и да се представям по-добра, по-лоша и да си тръгвам след края на спектакъла малко по-различна.”
