От последното им появяване на сцена минаха около 6 месеца. От последната песен обаче са 8 години. „Любовен бийт” от края на 2007-ма е последният проект обединил членовете на група „Анимационерите”. Сега те пускат ново парче, „Бар Гууд” (Bar Good), и дават заявка за нов албум през пролетта.

А на живо може да ги слушате на 30-ти декември в заведение в подлеза на НДК.

Какво ги събра отново след толкова време и каква е музиката, към която се стремят този път, интервю на Полина Гергушева:

Гурко: От последното появяване минаха точно 6 месеца, а от последната песен ще ми се да е малко, но е много, всъщност около 8 години. 2007-ма, края на 2007-ма записахме „Любовен бийт", песен, която излезе през 2008-ма в една компилация.

Полина: И от тогава какво правите?

Гурко: Тръгнахме да правим с нашия китарист солови кариери.

Цецо: Без мене, аз не правих солова кариера.

Гурко: Ти имаше собствени джазови неща.

Цецо: Нямаше кариера, да.

Гурко: Всеки тръгна сам да си прави неща, които си мисли, че другите не разбират, тръгна сам да си ги записва. Според мен е имало и елемент на: Е, сега ще ви кажа аз на вас, ще ви натрия носовете, да видите сам как си правя нещата, колко добре ги правя. Но според мен правенето на музика сам е много нещастно занимание. Много тъжно занимание.

Цецо: И самотно

Гурко: Цецо е катализаторът, той е човекът, който ни събра и който, не сме имали проблем със събирането и правенето на едно парче, той отвори голямата кошница, каза ще направим албум. Това беше голямото решение и голямото навиване, да направим цял албум.

Полина: Имаше ли раздяла и тя от какво беше породена – от това, че сте млади и всеки си има собственото самочувствие?

Цецо: От това, че сме трима композитори. И тримата правим музика. Всеки си има някакви собствени виждания и ни трябваше много време докато се напаснем да работим заедно и това точно по какъв начин да се случи. Така че това ни отне доста време. Пък и, както Гурко каза, всеки си е имал собствена идея за музиката: казва „Аз музиката я виждам така.” Обаче като прави нещо сам и вижда, че силата не е същата, като да са трима.

Гурко: Да, 1+1 е равно на 3. 2+2 е 5. За раздяла имало е да, даже ти по едно време просто излезе и е ти се занимаваше. В основата е това, че в началото нещата се получаваха заради младежки хъс, на репетиция, просто се изсипват в главата и се случват. Ако се седне сериозно да се измислят, аранжират по-скоро опитът е неуспешен. Пълен крах. И моето мнение за по-старите времена е че по-скоро не можехме да работим заедно, докато сега сме в много добър баланс и аз много пазя този баланс, включително и негласно не избухваме помежду си, гледаме да се разбираме като „Мяу, мяу, мяу, мяу” и си казваме нещата

Цецо: Направих му един инфаркт и от тогава

Гурко: Да, катерих Витоша и той ми направи забележка за един текст и аз полудях. Щях да пукна.

Цецо: Наистина му докарах инфаркт и от тогава някак си всичко стана много добре и много гладко между нас.

Полина: Да, това щях да ви попитам: какво се промени, за да има баланс?

Цецо: Значи, влизаме в студио, правиш нещо, изведнъж идва някой при тебе, показва какво може и ти казваш „Велик си! Няма да ти правя инфаркт”. Много е лесно.

Гурко: Изслушваме се.

Полина: Добре, разкажете ми за новия албум, новото парче.

Гурко: Планираме нов албум. Албумът би трябвало да се случи май месец следващата година, ако всичко върви както трябва, записали сме 6 парчета. Ще влезем в студио началото на януари, само да мине концертът ни, новогодишният. И, надявам се, до края на март да ги довършим, за да можем да ги направим постпродукция на тях и целия албум. Още няма име на албума, но това, което знаем е, че ще съдържа 12 парчета.

Полина: С какво той ще бъде по-различен от предишните два?

Гурко: Въпросът е с какво ще си прилича с предишните два.

Полина: Добре, с какво ще си прилича?

Гурко: Само моят глас ще е общото нещо, според мен.

Цецо: Много е различно. Ние сме поставили музиката в коренно различна ситуация. Гурко, както казва, 2007-8 е бил този сингъл. Реално албумът ни, последният, е 2003-та. Това е толкова отдавна, че много неща са се сменили и ние нямаме нищо общо с преди. По някакъв начин ние сме се променили и музиката, която правим така че може да се каже, че сме по-готини.

Гурко: Има нещо от което аз се стреснах. Аз се изплаших от това как изглеждам на клипа. По-готини сме, но сме станали по-стари.

Цецо: Това е само вътрешната форма, трябва да се търси дълбочината.

Полина: Уплашил си се от скафандъра?

Гурко: Не, от физиономията си. Винаги съм си мислел, гледам моите приятели музиканти, които са активни през цялото време, през всичките тези години, когато ние сме били пасивни и казвам „Охо, този е остарял”. А аз си мисля, че съм същият готин пич от последния ми готин клип, примерно.

Полина: Добре, от къде го намерихте тоя скафандър.

Цецо: О, много беше трудна тая история.

Гурко: Искаш ли да ти разкажем някаква приказна история? Даже търсихме скафандъра на Александър Александров (вторият български космонавт – б.р.). Оригиналният.

Цецо: Намерихме в кое село е скафандърът на Александър Александров.

Гурко: Обаче не беше в София, беше много далече.

Цецо: Оказа се, че има малко скафандри в България и този беше най-добрият.

Полина: А защо скафандър?

Гурко: Някак си така се роди идеята за клипа, да е космос, да е скафандър, да сме космонавти и всичко, което може да се генерира в тази посока и някак си от името „Бар Гуд” се появи хрумката да има действие и в бар.

Цецо: Ние сме аут ъф спейс. Звездите сред звездите. Така каза и третия член на групата. Не се фукам, а цитирам. И много ни харесваше идеята, че сме малко напред. Даже навремето Ясен Петров казваше „Еее момчета вие за тая страна сте, ама след 10 години”. И ето ни.

Полина: Според вас, какъв е ключът към успеха за едно парче или за една група? Въобще, тук на пазара в България?

Гурко: Чакай малко да успеем.

Полина: Не, как би могло да се случи? Въобще?

Гурко: Може би трябва да ти кажем ние как бихме го направили...

Полина: Как? Дали е късмет, дали е въпрос на ПР?

Цецо: Не, комбинацията от тея неща. Всяко добро парче, сигурен съм, дълбоко в себе си има някаква мега яка идея. Независимо дали е музикална. Независимо от стила. Независимо от абсолютно всичко друго. Някак си когато парчето колкото и да бъде тиражирано оттук нататък, когато остане слушателя с его, той или си го запява или не. Така че затова съм абсолютно безкомпромисен, че във всяко добро парче има някаква нишка, много тънка, магическа.

Гурко: Добре, сега аз да кажа. Нещо обратното на това. Не коментирам качествата, говорим за перфектното парче. Трябва да има доза късмет, нещо, което имахме ние назад във времето. Имахме страшен късмет, че се появихме в един такъв назрял момент и второто нещо, което е супер необходимо, надявам се да го имаме все още - човекът, който е на сцената трябва да е секси. Сексът винаги продава. Под каквато и да е форма, поведение или излъчване, трябва да има секс на сцената. Това е факт.