Да, може да е жега, може да е прашно и въздухът не стига, може да е откачено до абсурд, но нашият човек Блейк Спенсър е на линия и снима. Опитвайки се хване нещо в тази почти пясъчна буря, Спенсър не спираше в търсенето на комбинации между подходяща лента и обектив, но ето, че в крайна сметка имаме картина от имагинариума на Burning Man…

"Моята роля в обществото е да изразя чувствата. Не да науча хората как да се чувстват. Аз не съм проповедник, нито лидер. Моята роля на музикант и поет е като една рефлексия на всички нас” - думи на Джон Ленън, изречени преди един от всички нас да му вдигне мерника, а историята по-нататък повечето добре я знаем... Хората винаги са си създавали доста неприятности на главата, когато решат да изземат "функцията” на институциите и по-специално правителството, опитвайки се да му казват как стоят и как трябва да стоят нещата. Ленън с The Beatles, Джим Морисън с The Doors, Rolling Stones, Pink Floyd, Джими Хендрикс, както и всичката музика, струяща от огромната рок вълна на 60-те, успяха да накарат хората да извърнат поглед, заврян в себе си и да се заинтересуват от събитията, случващи се около тях и в тяхното време. Неоспорим факт, породен от друг факт – рок музиката беше изключително силно социално натоварена. 60-те... Фестивалите в Уудсток и Монтерей. Децата на цветята...

Днес всичко това е като един мираж, от когото имаме все по-голяма нужда. Всички ние. А днес, единственото съществуващо място, което носи подобна енергия и атмосфера, посолена с безгранична свобода на духа е в една пустиня, толкова далече от страната ни. Всъщност, поредното останало ни чуждо, както в настоящето, така в далечното миналото, и в доста близката ни история... Може ли животът да бъде мюзикъл? Както всички знаем, лятото отмина, а с него зад хоризонта залезе и онова лудо време от годината, наречено Burning Man...

Чакан всяка година като дъжд след молебен, едноседмичният културен фестивал с международна заявка, се провежда от 1986 г. насам без прекъсване и винаги е позициониран седмица преди и включвайки уикенда на щатския "Labor Day” или т.н. "Ден на труда” зад океана. Това е нещо като нашия така любен социалистически 1 май, но провеждан под друга икономическа и политическа система. Иначе казано с по-разбираеми думи – говорим за началото на септември. "Бащи” на фестивала са Лари Харви и Джери Джеймс, които за първи път го организират с приятелите си на плажа Backer Beach в Сан Франциско. Град без нужда от представяне, най-малкото заради прословутия му квартал Хейт Ашбъри – свободният град на хипитата, запаметил всички онези луди "киселинни” дни на 1968 г. Откакто започва са се провежда в пустинята Невада през 1991 г., това е и настоящата локация на фестивала, която се приема за негов дом по подразбиране – северозападна Невада, изцяло разположен в пустинята Black Rock Desert, на 90 мили или около 150 европейски километра север-североизток от Рино. От 1996 г. пък фестът си има и официална тема, като за тази година тя е синтезирана до изречението “Rites Of Passage”.

Погледнато от географска гледна точка, фестивалът се разделя грубо на две големи части – говорим за Black Rock City и останалата част от пустинята, простираща се около него. Black Rock City е временното градче, което се създава заедно с фестивала и в което намират убежище повечето от пристигналите участници. Градът е изпълнен във формата на полукръг и наподобява античен театър или форум, погледнат от птичи поглед или не толкова романтичния сателит на Google Maps. По главната улица на вдлъбнатата част по периферията на кръга също могат да се видят творби на изкуството, както и всевъзможни трансформации на коли и други подобни изперкали произведения, които са включват толкова естествено в звученето на фестивала.

Но ето го и изречението, очаквано от всички ценители – по-голямата част от "задължителните” творбите са разположени извън самия Black Rock City в останалата част на пустинята, където по-добре не попадайте с глава, пълна с "киселина” или най-малкото кърпичка, напоена с пресен етер. В рамките на фестивала Burning Man са включени демонстрации на всевъзможни типове изкуство, почващи от огромни самоделни постройки, почти шедьоври на архитектурата от ранга на Фостър и Заха Хадид, та до дребни предмети и джунджурийки, показвани сред безмилостно всепроникващите пясъци на пустинята.

По подобие на самата скулптура "Горящият човек", символизираща фестивала, част от изложените творби се изгарят до пепел, докато други се даряват или се съхраняват за изложения или последващи издания на Burning Man. Много от обектите са умишлено създадени като интерактивни, подтикващи обилно слънчасалите участници да ги изучават или да направят "нещо” с тях. Като например храм, в който участниците пишат на малки дървени плочки възпоменания за починали свои близки и ги оставят после на мястото или на други се пишат бележки с пожелания за следващите участници, които изтеглят стари такива и пишат нови. И т.н. Не е далеч от мисълта, че името на Burning Man идва от изгарянето на огромната човешка фигура, разположена в сърцето на Black Rock City, ритуал, превърнал се в абсолютна традиция за фестивала. През нощта обаче, освен горенето на творбите (символизиращо изгарянето на всичко негативно в човека, с идеята той да си тръгне оттам, отърсен и пречистен от всякакъв негативизъм), фестивалът Burning Man се превръща в един меко казано, парти-град-стрийт-парад. Платформи-коли, пълни с пъстроцветни типове и обезумели от жегите диджеи пускат киловати музика за жадните участници във фестивала. Електронната сцена доминира безпощадно през изминалите години, но феновете избухват още и под ритмите на всевъзможна музика като рап, ска, пънк, поп, рага, рок и прочее.

Фестивалът е антикомерсиален и напълно игнориращ мейнстрийма във всичките му издънки. На него се продават много малко неща, като може да се каже още – най-необходимите и дребни – чаша кафе или лед например. Алкохолът, който се предлага в Black Rock City, е абсолютно безплатен, а цялата атмосфера на фестивала е на другарска взаимопомощ. Наркотиците изобщо нямаме намерение да коментираме, всяка година се правят опити с най-новото, до което успее да достигне химическата научна мисъл. Александър Шуглин не спира да очарова без откат... Едно изрично правило на фестивала обаче е, че всичко, което са донесли участниците, трябва да си го отнесат обратно със себе си, тъй като той е направен изцяло от доброволци и няма специализирана организация, която да чисти след тях, а задачата директно резонира върху групата доброволци в края на фестивала. В пустинята ги няма удобните балкони на панелката, няма ги и мургавите братя в оранжеви дрехи, накачулени по камионите на "Титан", така че си събирайте боклука, ако ходите. През последните години, участие във феста взимат около 40 хил. души.

Темата на фестивала за 2009 г. беше фиксирана с една дума: "Еволюцията”. Организаторите тогава бяха инспирирани от идеята за значението на този процес за съществуването на живота – за едва доловимият нюанс на хаос, на случайност и промяна, които са в основата на всичко живо. Идеята за красотата на хаоса (в смисъла не на неразбория, а в отсъствието на постоянен ред и взирането в една вселена от безброй вариращи модели). През 2009 г., по време на Burning Man беше издигната "заплетена купчина” от неравномерни триъгълници. В цялата композиция не се забеляза нито един обект, повторение на друг. Идеята за всичко това беше през нощта конструкцията да оживява чрез многобройни светлини. В спомените ни изплува също така и специално създаденото "Езеро на гените” – ефектно намигване към първичната "супа”, в която се е зародил живота на планетата ни. И да няма такива, които да останат с впечатлението, че са дошли от някъде другаде – Титан, Сатурн или прочее. Целта на фестивала беше да експериментира в създаването на нова култура, защото както много добре знаем, културата винаги е феномен, който се случва спонтанно, без предварителен план – в резултат на срещата, която си дават различните начини на себеизразяване при хората. Най-общо казано, темата на Burning Man тогава се въртеше около въпроса "Какво сме ние хората, от къде идваме и как може да се приспособим към този постоянно изменящ се свят? Въпроси, който естествено получиха адмирации от наша страна, тъй като живо ни вълнуват, но почти не намериха адекватни отговори. Ако случайно неизбежно сте се почувствали притеглени от подобни въпроси за размисъл и имате желанието да разбъркате бульоните в главите си, наравно с тези на другите участници под парещите лъчи на пустинята, стягайте саковете за щата Невада или просто грабнете "аварийното куфарче” за спешни пътувания, което винаги ви чака кротко, като дърт пес до вратата (да, знаем за него и не, не сме се промъквали тайно у вас). "Градовете има възможността да осигуряват за всекиго по нещо, само защото, и само когато са създадени от всички”, пък са мъдри думи, идващи от Джейн Джейкъбс, които ни карат да насочим разговора около Burning Man в по-изразена частност. Всяка година един гъст метрополис изниква в пустинята Black Rock Desert. Всяка година изчезва без следа. Вълнение и промяна, кипящи цикли на изобретателност и разрушение – тези сили генерират пулса на градския живот. Великите градове са биологични, спонтанни, хетерогенни и небрежни. Те са, като Burning Man, магнетични центрове на социално взаимодействие.

Темата на фестивала миналата година беше “Metropolis: The Life of The Cities”, функционираща като микро- и макроскоп – инструмент, чрез който да може да проверим "дневния курс” на градския живот и бъдещата перспектива пред цивилизацията. Лагос, Мумбай и Шенжен – днес имената на тези места са почти известни на всички. Из целия развиващ се свят се случва втора индустриалната революция. Селските околности екстремно се опразват като милиони потоци, насочени към забулените от смог градски центрове. В Америка, масовото изселване от централните градове е започнало да затихва и процесът да се обръща. Свят изграден от 6-лентови магистрали, големи молове, и необятни, обезлюдени паркоместа вече не се чувства устойчив... Покачващите се цени на горивата, потъващите жилищни кредити и всекидневните 3-часовите "трипове” с влак до работа в града и обратно, е накарал много да си зададат въпроса: Как може да направим нашите градове сносни, поносими, обитаеми, годни за живот? "Ние трябва да знаем как да изградим човешкия хабитат на достатъчно високо качество, което... дава на децата и възрастните хора равен достъп до гражданските институции на общество, което създава безопасни квартали за богатите, както и по-слабо развитите, което насърчава чувството за принадлежност към общността, което почита красивото и което не унищожава селските райони и селскостопанска му среда. Този хабитат достига до нас от историята под формата на села, градчета и големи градове”, разсъждава Джеймс Хауърд Кънстлър. Правилно. Спомняме си как мрежата на Black Rock City, с неговите площади, места за разходка и публични монументи, веднъж беше описан от "London Observer” като "красиво зониран tentopolis” (разбирайте нещо като град-палатков лагер), проектирани с точност, която ренесансовите идеалисти или самият барон Жорж Йожен Осман (чието име се асоциира с Париж, какъвто го познаваме днес) биха одобрили.