Годината е 1972 г. и на белия екран се появява филмът на Методи Андонов "Козият рог" по разказа на Николай Хайтов. Лентата добива голяма популярност и е забелязана от журито, изготвящо номинациите за филмовите награди Оскар.
„Филмът е бил забелязан и предложен за Оскарите - директно в петицата. Разбира се това баща ми не го е знаел ... те искат филма, нашите не го дават, (...) в крайна сметка изпращат копие, но копието се оказва технически негодно. И въобще филма не е обявен като номиниран в петицата”, разказва дъщерята на Методи Андонов Милена.
И до днес не става ясно дали бариерата социализъм-капитализъм или пък народопсихологията ни оказват пагубно влияние върху българската номинация: „Започнах да си мисля все повече и повече - това някой да изпрати дефектното копие - съвсем не е случайно и съвсем не е мит”.
Проф. Ингеборг Братоева – Даракчиева от Института за изследване на изкуствата към БАН напомня, че в същата година участва съветски филм „А утрините тук са тихи", а „тогава беше много проблематично нашето състезание със Съветския съюз”.
„Козият рог” не получава най-престижната българска награда за кино - „Златна роза", дори се правят административни промени, за да не забогатеят авторите му.
