Ако музиката можеше да се вкуси, тя несъмнено би била сладка като захарта. И това може да го докаже единствено талант от страната на музиката, носещ името Дзукеро.

Прякорът получил още като дете от свой учител в началното училище, който казвал, че е „сладък като захар“ и го наричал marmellata e zucchero („мармалад и захар“). И на 61, Дзукеро е все така свеж, провокативен и вкусен за сетивата – като истински захарен герой, без да е сладникав.

В това успяха да се убедят няколко хиляди души в Зала 1 на НДК, които във вторник вечер близо три часа танцуваха и пяха на крак хитовете на няколко поколения – Baila Morena, Diamante (Domenica), Il Volo... Sogno, Senza una donna, Vedo Nero...

Дзукеро изпълни над 30 парчета в София – последна спирка от турнето, представящо новия му албум Black Cat и започнало с 10 поредни концерта в Арена ди Верона.

Към края на шоуто певецът, известен и със страстта си към шапките, представи и някои от най-популярните си кавъри – Guantanamera, Wonderful Life, Everybody's Got To Learn Sometime.

Най-много овации обаче събра Miserere – дуетът с великия Павароти, на чиито глас и образ зрителите се наслаждаваха от видео екрани в залата.

„Когато за първи път започнах да пиша за Black Cat, създадох около 40 песни, като след това съкратих доста от тях – разказа пред журналисти Дзукеро – през юни 2015 г. започнахме да свирим в Лос Анджелис и не успях да издам албума преди Коледа. Но ето че времето лети бързо и той е вече факт“.

Върху записите той работи с Марк Нофлър и Боно, с продуценти на „Пърл Джем” , Елтън Джон, Боб Дилън, „Ролинг стоунс” и Брус Спрингстийн.

Вокалистът на „Ю Ту” пише текста към Streets of Surrender (S.O.S.), посветена на драматичните събития в Париж от ноември 2015 г., а колегата му от „Дайър Стрейтс” записва китарите в същия сингъл, както и в Ci Si Arrende.

По думите му Black Cat е най-черният му албум, вдъхновен от филма „12 години робство”. Докато работех по него, си представях негрите в памучните плантации, отмерващи ритъма на песните си с удара на белезниците, допълва артистът. 

„Минаха пет години от последната ми среща с българската публика, която е изключително топла и аз много я обичам”, каза още Дзукеро. Твърди, че България е една от най-гостоприемните страни, в които е бил.

Аделмо Форначиари, по-известен като Дзукеро, е роден в Реджо Емилия. Още в детството си, един от най-продаваните италиански музиканти прави първите си опити да свири на орган в местната църква.

Малко известен факт е, че Дзукеро се дипломира като електронен специалист. Бил е стругар, месар и пекар. Не успява да завърши Факултета по ветеринарна медицина, защото разбира, че истинската му страст е музиката. Относно страстта към шапките, твърди, че има близо 400 вида, което му носи прякора Лудия шапкар.

Работил е с Ерик Клептън, Лучано Павароти, Шерил Кроу, Том Джоунс, Брайън Адамс, Пол Янг, Стинг, Рей Чарлз, Ронан Кийтинг, Майлс Дейвис, Би Би Кинг,  Брайън Мей.

Първият голям концерт на Дзукеро у нас е на 16 декември 2002 г. в зала 1 на НДК, когато София отново бе последна дестинация от турне, представящо албум (Shake). Ден преди изявата си той се срещна с 20 български сирачета от столичен дом и ги дари с колела, фотоапарати, плюшени играчки, спортни обувки и дрехи. 

Година по-рано – на 22 октомври 2001, Дзукеро бе гост в „Шоуто на Слави” по bTV.