Загубеното темпо, разтягането във времето и евентуалното обработване на свидетелите са причините държавата да загуби първата си битка с Маргините. Това призна софийският градски прокурор Николай Кокинов в първото си телевизионно интервю без костюм и вратовръзка.

Той обясни, че процесът за организирана престъпна група, подготвяла три убийства, започнал ударно – с кратко съдебно производство, доказателства, свидетели и самопризнания. Изведнъж подсъдимите започнали рязко да се разболяват, един от тях дори починал след освобождението – заради проблеми със сърцето.

„Започна верижна реакция. Подсъдимите развиваха различни симптоми на различни болести. Две години слушахме заключения на експертизи. В един момент експертите отказаха да работят. Това повлия и на хода на разследването. Свидетелите започнаха да губят паметта си и да променят показанията си”, разказа Кокинов.

Според него в съдебната система е като в спорта – не може винаги да печелиш. Не може обаче и очакванията по знаковите дела да бъдат свръх големи, смята градският прокурор. „Винаги може да се желае още, но не бива да бъдем максималисти. Не може всички битки да бъдат спечелени, всички присъди да са осъдителни. Трябва човек да се зареди с търпение, оптимизъм и вяра”, каза той.

И призна, че по всяка система може да се работи още, но беше категоричен, че не спазва максимата на вътрешния министър Цветан Цветанов – „ние ги хващаме, те ги пускат”. И цитира данни на председателя на Градския съд, според които оправдателните присъди за 2010 са 13%, а за 2011 – 9%. „Това ако не е европейска практика, здраве му кажи”, коментира градският прокурор.

По думите му мръсни номера винаги има, „но кой спортист се отказва от състезание, ако го ритнат по кокалчетата?” Николай Кокинов само чувал за подкупни прокурори, чакай някой да застане с името си и да ги посочи.

„Лични заплахи не съм получавал”

Заяви Николай Кокинов, но допълни, че хора над него са били сигнализирани за евентуална опасност. Това наложило и назначаването на охрана на градския прокурор непосредствено след убийството на Боби Цанков. Журналистът беше разстрелян преди среща с Кокинов и хора от прокуратурата.

Половин година прокурорът се движи с охранители, определя този период от живота си като „неприятен” за него, но не и за съседите му. Престъпността рязко намаляла в района около блока, в който живее в „Люлин”, казва с усмивка Кокинов.

Една детска мечта, зародила се в антикварна книжарница

Като дете градският прокурор обичал да чете много. Един ден в антикварна книжарница в Ямбол попада на книга с прочути случаи, описани от руски прокурор. Запалва се и следващата му цел е да учи право. Казва, че е щастлив от „сухата” си работа и харесва професията си. Тайничко се надява и двете му деца да тръгнат в неговата посока.