В село Ивански повечетo хора се издържат от помощи. Взимат стриктно всичко, което им се дава в България. Повечето от тях обаче вече познават добре социалните привилегии, които предлагат по-развити европейски държави като Холандия и Германия. И цели български села, предимно с ромско и турско население, мигрират на север. Първите гурбетчии тръгват преди 14 -15 години, а повечето са музиканти.
За просията, вестниците и уличните музиканти
Покрай схемата с регистрацията и източването на субсидии за наем и здравни осигуровки, Холандия предлага и варианти за легална просия, от които родните роми се възползват.
Някои от миналите по веригата, разказват, че продават вестници.
Когато екипът на bTV е в Холандия, там зимата е изгонила от улицата повечето мними музиканти и вестникари. Студът не отказва само най-сериозните, които наистина могат да свирят. Според правилата уличните музиканти имат право да свирят по половин час на едно място.
„Пристигнах на 3 март 2000 г. в Утрехт. Като дойдох, започнах с минус 3 - без език, пари и приятели. С Божията помощ съм добре. Рядко излизам, защото съм в танцов ансамбъл”, разказва Ремзи.
„Спал съм в тоалетните, спал съм на гробищата. Аз дойдох тука, защото имам дъщери и просто да не проституират и да не тръгнат по лоши пътища. Постигнах я тая цел. Дъщерите се омъжиха, вече имам и внуци. Устроих се тука и мисля да не се върна в България”, признава той.
Така наречените вестникари пък застават пред супермаркети и предлагат вестник, издаден специално за тази цел - да бъде параван за просия. Стефан, който е в Хага от 2000 г., разказва, че местата са парцелирани.
„Тук има доста магазини, но трябва или да се сбиеш, или да се скараш, за да вземеш място. От познат взех вестници, взех си карта и отидох на един такъв магазин. Застанах, но не можах да издържа, защото това си е жива просия”, споделя българинът.
И ако за Стефан, който днес вече работи в софтуерна фирма, просията е била неприемлива, то много други я наричат работа.
Никак не са дружелюбни и откровено просещите български ромки, които „работят” на централна улица в Хага. „Махай се, не искам да ме дават по телевизията. Разкарай се, не искам да говоря. Ще говоря само с полицията”, ядоса се една от тях.
Български турци и роми в схеми за измами
Просията създава реални проблеми на българите, които живеят и работят честно в Холандия. Холандците приемат мургавите жени, протегнали ръка за милостиня, за истинското лице на България. Но има и други, не толкова видими проблеми. Стотици български турци и роми са замесени в схеми за данъчни и кредитни измами в Холандия.
За да може да работят в Холандия, българите трябва да имат фирми - водят се самонаети и така да осъществяват дейността си. Чрез тези фирми стават и част от измамите. Евгени, който има разрешителни за работа и е със статут на холандец, разказва: „Взимат хора от улицата, отварят им фирми , взимат кредити на тяхно име и ти оставят с дългове от 100 000 евро”.
Историите на обикновените и мнението на специалистите
Хасан от Разград от години работи в Холандия като счетоводител. Признава, че обслужва предимно български турци, които попадат в турската система от контакти в Холандия и доверчиво подписват документи, които не разбират. Така стават собственици на фирми и длъжници на данъци.
Туркяй пък има фризьорски салон в Амстердам. „Холандците гледат доста скептично на българите, които пребивават в Холандия. Напоследък данъчните натиснаха за неплатени данъци. Едната от вратичките е отваряне на фирма и след като данъкът е висок, закрива фирмата и не плаща нищо. В крайна сметка държавата си иска обратно парите, но ако намери човека”, разказва той.
Годфрид Егберсен е професор по социология от университета Ерасмус в Ротердам. По негови изчисления в Холандия живеят около 70 000 българи. Професор Егберсен смята, че българските имигранти не създават проблем на местната социална система.
„Според статистиката на имигрантите от Източна Европа, които кандидатстват за социално и здравно подпомагане, броят на българите е малък. Но може би тези хора са способни да измамят системата. Възможно е, но не е толкова лесно”, обясни той.
„Повечето имигранти работят здраво и се опитват да намерят начин да печелят. Малко от тях са в криминалния бизнес. Ако говориш турски, имаш достъп до огромна мрежа от контакти в турската общност, особено в градове като Хага и Ротердам”, уточни професорът.
„Ние, чистите българи, както се казва, сме много малко. Лицето на България е представено от нашите малцинства. Доста пъти са ме питали като чуят, че съм от България, защо не говоря турски език. Образът е, че сме турско-говорящи. Тука чисти българи, които сме, сме 10 процента. Другите се набиват на очи”, казва обаче Евгени.
„Аз работя "на бяло", имам всякакви документи. Чувстваме се като малцинство. Не съм расистка, но беше се чуло миналата година, че много цигани са започнали да крадат капаците на шахтите в Амстердам. Те се представят като българи, а нас - истинските българи, много малко хора ни познават”, смята Калинка, която работи в казино.
Матейс ван Мюен е общински съветник от работническата партия. В неговия квартал има много българи. Според местния политик те не създават проблеми. „Има български семейства, които живеят на моята улица. Повечето мъже работят, децата ходят на училище, учат холандски. Най-общо - те не създават никакви проблеми в Ротердам”, споделя той.
Румен е собственик на магазин в Ротердам. Децата на съдържателите на магазина, както и други младежи от квартала, работят като доброволци към полицията.
За професор Хелга де Валк от холандския Институт по демография, българите в Холандия са неизследвана общност. „В статистиката българите все още не са разграничени, защото са малка група. Но важността им се увеличава, защото и броят им нараства, така както през последните години нарасна броят на поляците”, обясни професорът.
