„Залата, в която теглим жребия, е ангажирана. Има някакво неотложно мероприятие. В последния момент ни уведомиха. Жребият ще се тегли през януари. Не виждам какъв е проблемът. Полуфиналите са чак през април, а финалът - в края на май.
Категорично Литекс няма нищо общо със случая. Отлагането е заради липсата на зала“ – цялото това, наглед притеснено и противоречащо на логиката слово принадлежи на президента на Професионалната футболна лига Стефан Капралов и идва като коментар на изненадващото решение, с което лигата стана за смях в началото на седмицата. Насрочен още от преди седмица за вторник, 15 декември, жребият за полуфиналите на турнира с четирите класирали се отбора – Берое, Литекс, Монтана и ЦСКА, бе отложен ден преди събитието, а заслугата за това е изцяло на ПФЛ (или според нея на хотела).
Структурата с наглед тежко име всъщност има по-скоро представителни функции и се занимава с турнира за Купата на България, като освен няколкото жребия през годината и договорките на кой стадион да се играе финалът, задачи, цели и ангажименти липсват. Лигата няма спонсори, няма успоредни кампании, даже и сайт в момента няма, което може и да е по-добрият вариант с оглед на хилядите негативни коментари на футболни фенове и журналисти. Преди последния избор за президент на ПФЛ в края на миналия месец се заговори за смяна на върха, но соченият за нов кандидат – Атанас Караиванов, дори не подаде документи за участие. Така че Стефан Капралов уверено започна пореден мандат и също толкова уверено излъга, че жребият няма да се тегли заради технически причини.
Проверка на няколко медии показа, че свободни зали в традиционния домакин на жребия – столичния хотел „Витоша”, има, а под плоското и будещо недоумение обяснение на ПФЛ пролича желанието да не „се влиза между шамарите“ след събитията между Левски и Литекс в последния кръг на първенството този уикенд. След повече от противоречиво съдийство, след два червени картона и една дузпа, ловчанлии напуснаха терена преди края на първото полувреме и сега очакват сериозни наказания, стигащи и до изваждане от „А“ група. Малко преди това точно Литекс изхвърли Левски от „финалната четворка“ за Купата и то с категоричното 3:0. Така че сега на ПФЛ им се иска да не правят излишно впечатление и да изчакат, докато някой „горе“ не реши какво ще се случва с Литекс и ще продължи ли това да е важен за родния футбол клуб или нужен от него ще е само лицензът, и то в някоя по-долна дивизия. Не че изобщо някой някъде може да спре клуба от Ловеч по пътя за Купата – това са различни турнири с различно администриране. Факт е, обаче, че ако БФС реши да накаже сурово тима на Любко Петрович, то евентуален финал за купата ще е нежелан на „Иван Асен“ (или вече е по-правилно да се казва на „Околовръстното“, със цялата така чудна символика в значението).
Това е и следващият проблем в странното решение на Лигата – факт, че няма нищо спешно пред жребия, мачовете са чак април и нищо в отлагането не е фатално. Но подобно „гъвкаво“ поведение в последния момент се превръща в марково за целия ни футбол. Самото функциониране на ПФЛ се компрометира по подобен начин – администрацията на Капралов би трябвало да е независима и да действа не просто без футболния съюз, ами и често въпреки него. Сега се получава ситуация, в която ПФЛ няма идея какво да направи и решава да си „зарови главата в пясъка“, докато не стане ясно накъде духа футболният ветрец. Това, комбинирано с пословичното отсъствие на БФС и президента му Борислав Михайлов от важните събития, изискващи решения в родния футбол, очертава още по-сива и безнадеждна картинка и стига до най-големия проблем на българския футбол.
А той се крие в отговора на въпроса има ли изобщо някой в родния футбол, който да може да направи нещо както трябва и да покаже позиция и еталон? Тъжно, но факт – отговорът е негативен, апатията е повсеместна, „правилното“ е изненадващо, феномен, статистическа грешка. Очевидно не можем да посочим за пример ПФЛ, нито БФС, няма как да изберем някой клуб, понеже всички са в почти перманентна криза.
Стигнахме дотам, феновете на Левски да правят фронт срещу задкулисието във футбола, при положение че точно то е начело на клуба им (или поне няма доказателства, че не е). Или пък ситуацията, в която феновете на ЦСКА искат да събират милиони, защото няколко поредни власти правят каквото и както си искат на „Армията“. Да не говорим за ситуацията в провинцията или в долните дивизии, където клубовете са на един подпис и четвърт лиценз от небитието. И накрая може би е логично да попитаме още нещо – като от всичките ни структури нищо не работи, защо са ни изобщо и не трябва ли да ги подменим?
