Запознайте се с „господин Никой“. Той не прави кампания, не е издигнат от никоя партия и няма шанс да отиде на балотаж. Наричайте го както искате – баща, майка, син или лелинчо на нацията, но в бюлетината, с която ще гласуваме на 6 ноември, се очаква той да направи фурор. И въпреки че няма да встъпи в длъжност, господин Никой може да направи президент... Някой.
Отива си една седмица, в която така и не разбрахме, ако не си харесаме кандидат за президент и заявим това в бюлетината, кого всъщност ще харесаме с нашия глас, с който иначе заявяваме, че не харесваме никого. В държавата, в която всеки се прави на някой, големият печеливш е нормално да е господин Никой.
Дами и господа, протестният вот вече няма да е просто негласуване, а задължително гласуване с опция „не подкрепям никого“. Или по-скоро концентриране на недоволството от статуквото в едно квадратче вместо „разпищолването“ и „пошишаркването“ на гласовете сред много кандидати. Вместо да гласуваш протестно за един или друг човек, можеш да подкрепиш „господин Никой“.
Но ако го направиш, това би облагодетелствало първия в класирането кандидат на всеки мажоритарен вот – като този за президент и кмет. Ако остане сегашното положение, за бъдещия президент ще са нужни доста по-малко гласове, за да спечели на първи тур.
Вероятно още другата седмица текстът ще бъде променен, заради премиерини вълнения. Но щеше да е интересно – „господин Никой“ да отиде на балотаж и дори да спечели изборите. Представете си среща на високо ниво между „президентът Никой“ и някой друг държавен глава, който ще трябва да си говори сам и да гледа в стената. Невидимият президент пътува из света… Тогава какво правим? Закриваме институцията? След още няколко подобни вота господин Никой можеше да стане кмет, но не на един град, а на много градове, а след това премиер.
Алиса, добре дошла в страната на чудесата! Но те остават само на хартия, особено когато върху тази хартия пишат различни хора, водени от общата цел да пазят властта си на всяка цена. Изборите били задължителни, но това не е вярно, защото ако не гласуваме сега за президент и след пет години отново не гласуваме, ще ни вземат правата да гласуваме за президент. Но след... 10 години. Ако до тогава пък гласуваме, пак ще имаме права. Въпросът е това интересува ли изобщо хората, които биха задраскали квадратчето „не гласувам за никого“?
