Днес започвам с приказка за стълбата. Но не тази на Смирненски, въпреки че от нея ще заимствам уточнението – „Посветено на всички, които ще кажат: „Това не се отнася до мене!”.
Дами и господа, допреди няколко години, футболен клуб „Лудогорец” беше едно скромно отборче, което се състезаваше в третия ешелон на родния футбол.
Бившият „Антибиотик” (Разград) започва своето изкачване по стълбата, финансирано от един човек, който на вид приличаше точно на героя на Смерненски – „млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци”. Тези юмруци направиха отбора му хегемон в родното първенство, докато останалите крещяха и се самоизяждаха на по-ниските стъпала.
Изкачването обаче започна да променя човека.
Вижте, дами и господа, ние сме длъжни преди всичко да разсъждаваме като нормални хора. Всеки може да сгреши. Но не и когато си такъв човек, нито когато си достигнал до това стъпало. Словесният изблик на собственика на „Лудогорец” срещу репортера на bTV не е болка за умиране, а повод за изводи, които не звучат особено приятно за всички, които се изкачват по стълбата на Смирненски.
Първо, те придобиват чувство на тотално превъзходство и доминация над другите. А във футбола това е пагубно, защото този велик спорт е преди всичко игра за феновете. Така, както през изминалите години „Лудогорец” накара много хора извън Разград да му симпатизират заради добрата си игра, така за един миг много от тях бяха отблъснати заради емоционалните изблици на президента му.
Вторият извод е, че хората с власт вече приемат като лична обида всеки въпрос, който не им е угоден.
„Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя!” - още от приказката на Смирненски. Това разсъждение на хората от горното стъпало е символ на грешките. На които весело се усмихва Лукавият.
