Докато в навечерието на 9 май Кремъл и критиците му броят кой ще присъства и кой отказва да дойде на Парада на победата, вече се знае кой ще е големият отсъстващ. Той трябваше да участва и в тържествата на Деня на защитника на отечеството 23 февруари, някога Ден на Съветската армия.

Вече половин година Франция отказва да предаде на Русия първия от двата предварително заплатени хеликоптероносача. Така и на Девети май над руския мистрал „Владивосток” няма да се развее Георгиевският флаг – символът на руския военноморски флот. Както отдавна над Русия не повяват мистрали и ветрове на промяната, така и френският Mistral си остана на завет в доковете на Сен-Назер.

Франция отказва да предаде готовата вече фрегата на Русия заради политиката спрямо Украйна. От ноември досега Франсоа Оланд няколко пъти кратко и хладно заявява – още не са налице условията за финализиране на сделката.

А условията са политически и е повече от показателно, че ги поставя една страна, която винаги (и даже в годините на Студената война) е имала относително топли отношения с Москва. Дори за Олимпиадата през 1980 г. Франция подаде ръка на СССР и предостави електронно оборудване, след като американски компании бойкотираха проявата заради съветската инвазия в Афганистан.

Продажбата на фрегатите щеше да е най-голямата оръжейна сделка на държава членка на НАТО с Русия. Договорът предвижда доставката на два командно-десантни кораба клас Mistral за малко над 1.3 млрд. евро с опция за доставка на още два. Руски матроси дори преминаха обучение на първия кораб и трябваше да го закарат сами до Владивосток, но в средата на ноември тихомълком се върнаха в родината си. Вторият трябваше да пори водите на Черно море и да носи името „Севастопол”.

Франсоа Оланд няколко пъти даде да се разбере, че корабите ще бъдат доставени, ако има необходимите условия за това. А „необходими условия” са спирането на подкрепата на рускоговорящите сепаратисти в Източна Украйна.

Охладняването на отношенията именно с Франция е симптоматично за тихата изолация, в която изпада Кремъл.

За Париж загубата е голяма. „Руските” мистрали могат да бушуват силно само в студени води. Първите два кораба са конструирани според суровите условия, в които действа Далекоизточният флот и с въоръжение според руските стандарти. Ако сделката пропадне окончателно, фрегатите не могат да бъдат препродадени на потенционално големи купувачи като петролните монархии около Персийския залив, Бразилия, Малайзия или Индия.

Въпреки това, няма ги "необходимите условия".

И разривът не е само с Франция. Москва изпадна в немилост още след като безцеремонно защити "своите хора" в Източна Украйна след кървавия метеж на Майдана. В отговор Западна Европа нямаше как да не наложи санкции. От които губи колкото Русия, толкова и всички страни от Европейския съюз. Но контрата остава в Москва.

След края на Студената война Москва се сблъска с горчивата реалност нейните някогашни съюзници да минат в отсрещния лагер. От Прибалтика до Черно море Русия граничи с държави от НАТО. И както преглъща това стретегическо превъзходство, така се възползва от всяка тактическа грешка от отсрещната страна, за да си гарантира интересите в „близката чужбина”.

Така беше след предизвиканата от Грузия война в Южна Осетия, след която тази грузинска територия на практика вече е руска.

Така стана и след насилствената смяна на властта в Киев. Един от първите закони на новата проевропейска власт беше да се ограничат правата на етническите общности. В резултат – една от тези общности в Източна Украйна на практика вече е автономна, а Крим е в състава на Руската федерация.

Стара практика е в бившия СССР всеки да чете демокрацията така, както му е угодно. Отсега е ясно какво ще се случи, ако молдовските власти направят някоя грешна стъпка в Приднестровието.

Цената, която Русия плаща, е висока. Страната изпада в хладна изолация. Нито един лидер от западните съюзници във войната няма да уважи парада на Девети май. Но пък рейтингът на Путин гони висините на Сталин и Брежнев.

Демонизирането на руския президент и на Русия като цяло е добро дошло особено за Съединените щати, които дори след края на Студената война въобще не са спирали да саботират интересите на Русия и да осуетяват нейните енергийни проекти зад граница.

Успокоително за Москва и позор за Запада е, че при формулирането на условията за евентуална доставка на мистралите и отмяна на санкциите Крим повече не се споменава.