Помните ли кой е Мохамед Мера? 24-годишният французин от алжирски произход, който през март 2012 година подлуди Франция с убийствата от упор на трима военни мюсюлмани и четирима евреи в Югозападната част на страната.
Образът на Мера изплува отново на фона на терористичните събитията от последните два дни във Франция и повдига отново множество въпроси за трудностите в събирането на разузнавателна информация и анализа й, както и в използването на тази данни срещу потенциални, но не активно агресивни заподозрени, които живеят в демократични европейски общества.
Как от обикновен квартален криминален контингент младият мъж от Тулуза се превърна в опасен радикализиран елемент, който държа френските елитни спецчасти повече от 30 часа в бойна готовност и накрая им даде 5-минутен отпор в на пръв поглед абсолютно неравностойна престрелка?
Преди да припомним тези събития, трябва да се отбележи, че френските власти второ денонощие безуспешно (поне засега) преследват братята Шериф и Саид Куаши (също от алжирски произход) – основните заподозрени за безскрупулните убийства на 12 души, сред които и мюсюлмани.
За да „узрее за джихада” и да ликвидира жертвите си, Мера изминава дълъг път „под носа” на френското разузнаване.
Той е познат на органите на реда от ранна възраст. Регистриран е за 17 кражби. През 2010 г. лежи в затвора за съучастие в опит за въоръжен грабеж на банка. След освобождаването си прави опит да се запише в армията, но е отхвърлен заради криминалното си досие.
Французинът от алжирски произход е бил наблюдаван от френското контраразузнаване, след като било установено, че през 2011 година пътува на два пъти до Афганистан и Пакистан. Предполага се, че по време на второто си посещение в граничната зона между двете държави е бил вербуван от „Ал Кайда” и е преминал лагер за обучение.
След завръщането си във Франция Мера става обект на наблюдение от страна на специалните служби и е разпитван веднъж през ноември 2011 г. за пътуванията си до Близкия Изток.
Той обаче водел най-обикновен живот - играел футбол, посещавал нощни клубове. По думите на тогавашния вътрешен министър на Франция Клод Геан не е имало никакви доказателства, че Мера планира „такива престъпни действия”. По времето, в което Мера бе основна световна новина, главният прокурор на Париж Франсоа Молинс го определи като „нетипичен авторадикализиран салафист”, който е финансирал сам пътуванията си до Афганистан и Пакистан и не е имал връзки с традиционните салафистки мрежи.
Всички факти сочат, че Мера е бил изключително ожесточен и непоколебим в действията си. Това, впрочем, се вижда и с „невъоръжено око” в поведението на братята Шериф и Саид Куаши.
След края на операцията, за която френските спецчасти отнесоха много сериозни критики, Клод Геан разказа, че „когато екипът стигна до банята в апартамента, убиецът излезе и откри стрелба с изключително ожесточение. Не спря да стреля, докато не му свършиха патроните, след което скочи през прозореца с оръжие в ръка и беше открит мъртъв пред сградата”. Преди това обаче френските барети направиха няколко неуспешни щурма на жилището, в което Мера се укриваше.
Не съвсем
Френското правителство ще въведе изключителни мерки за борба с разпространението на екстремистки идеи независимо дали става въпрос за посещаване на сайтове, пътувания в чужбина или създаване на социални контакти в затворите, коментира часове сред ликвидирането на Мера тогавашният президент Никола Саркози.
„От днес нататък (22.03.2012 г. – бел.ред.) всеки, който консултира интернет сайтове, които възхваляват тероризма, ще подлежи на наказателна отговорност. Всеки, който пътува в чужбина, за да бъде индоктриниран в идеологии, които водят до тероризъм, ще подлежи на наказателна отговорност. Разпространяването и възхваляването на екстремистки идеи ще бъдат наказвани съобразно наказателното право и в съответствие със съществуващите мерки за борба с тероризма”, обяви загубилият два месеца по-късно президентските избори Саркози.
Отговор на въпроса, доколко мерките за борба с разпространението на екстремистки идеи, които френските власти анонсираха преди три години, са резултатни, може да бъде потърсен в появилия се само преди ден видеозапис на френски бойци от „Ислямска държава”, които призоват джихадът да се пренесе в родината им.
„Ако не можете да дойдете в Сирия или Ирак, закълнете се във вярност на своето място – закълнете се във вярност във Франция. Действайте вътре във Франция, тероризирайте ги и не им давайте да спят от страх и ужас”, призовава джихадист, идентифициран като Абу Салман ал-Фаранси, който посочва, че „Ислямска държава” има всичко необходимо за действията на екстремисти на френска територия.
Има ли изход
Историята на Мохамед Мера в контекста на действията на братята Куаши идва да покаже тревожния извод, че способността на западните власти и разузнавателни служби да предотвратяват терористични атаки от свои граждани е изпълнена с усложнения и ограничения, независимо че законодателствата на Западните демокрации дават значителна гъвкавост при арестуването на заподозрени на базата на не особено категорични доказателства за подготвяни терористични действия и връзки с джихадистки организации.
Профилът на Мера, а и на братята Куаши, е типичен за хиляди френски имигранти от Северна Африка, които са от второ или трето поколение. Тези хора пътуват през последните две десетилетия до Афганистан, Пакистан, а сега до Сирия и Ирак, привлечени от въоръжени ислямистки групировки.
Най-бързият отговор на въпроса може ли да бъде преодоляна вътрешната заплаха, може да бъде потърсен в думите на френския посланик в София Ксавие Лапер дьо Кабан, който преди ден пред bTV заяви: „Всяка демокрация е в риск. Ние сме свободни граждани, които можем да живеем свободно и не може до всеки човек да има полицай, който да го следи какво ще направи”.
