В края на традиционното зимно новинарско затъмнение около родния футбол се роди „новина“ – до края на сезона ЦСКА няма да има генерален спонсор. Главният акционер на ЦСКА Александър Томов е обявил, че очакваните инвестиции най-вероятно няма да се случат, тоест клубът ще продължава да разчита само на себе си. Доколко това е новина, е спорно – просто защото няма по-нормално нещо от това.
Още от лятото (че и доста преди това) на „Армията“ са под постоянен „обстрел“ – в публичното пространство валят обвинения във всякакви непростими грехове, лицензът винаги е под въпрос, а всички титуляри са в „нисък старт“ да разтрогват и напускат. Естествено, истината всъщност е някъде по средата – положението изобщо не е чак толкова драматично, но са факт и неплатените заплати, и огромните дългове, и противоречивите решения. В такава ситуация няма корпорация, дребна компания и дори личност с възможности, които гордо да поставят името си до всички клети новини от Борисовата градина.
По-важното е друго – въпреки цялата кампания и всички неуредици, ЦСКА зимува на върха и се очертава като единствената алтернатива на настоящия шампион и евробоец от Разград. Което може да означава един успешен сезон и повече от очаквани резултати – нещо, към което всички в клуба трябва да се концентрират много повече отколкото в интерес на решаването на поредната задача от серията „да си намерим благодетел“, един от най-дразнещите, но пък за сметка на това постоянни мотиви в БГ футбола.
Защо е сбъркан моделът? Клубовете у нас много отдавна са престанали да бъдат самостоятелни оперативни единици – за преживяването си разчитат на широките пръсти на собственик или спонсор, за лиценз – на затворените очи в БФС, за трансфери – на мрежата пресметливи комисионери и агенти, за строеж на стадион – на щедра държава или братска фирма, за цели и успехи – на провалите на останалите конкуренти. Всичко това формално или не е извън клубните ресори и не зависи от тях – нито от резултатите на терена, нито от парите в касата. Затова и резултатите са неясна функция на случайни фактори. Примерите започват, но и не свършват с Левски, Ботев, Литекс, столичния и пловдивския Локомотив и редица от останалите представители на „елитните“ футболни групи.
Макар да е на първо място, ЦСКА не прави изключение, даже подчертава правилото. В повечето мачове през есента момчетата на Стойчо Младенов играха както трябва и съвсем заслужено са на върха. Но извън резултата на терена какофонията на „Армията“ е пълна. Бившите собственици оставиха милиони дълг и един противоречив стил на управление, настоящите не могат или не искат да направят драстична промяна в което и да е от двете. Дела, дългове, още дела, още дългове... в целия този хаос спасението на клуба минава през намирането на спонсор (или донор). Или поне така мислят шефовете на ЦСКА. Но донорите отдавна ги няма, изхарчиха парите си, усетиха кризата и вече много внимават, плащат умерено, срещу нещо в замяна. А ЦСКА (и повечето останали споменати клубове) нямат какво да дадат. Поне днес. Точно затова и мотивът „президентът търси кой да плаща“ изглежда изпразнен от смисъл и тотално неприложим, а ако той доведе до някакви финансови резултати, то обикновено става въпрос или за поредната схема, или за „решение със сърцето“ от някой бизнесмен-фен или пък за „генерален спонсор“ от типа „един генерал каза да спонсорираш“.
А истината е, че всъщност клуб като ЦСКА може съвсем спокойно да се самоиздържа – ако няма „подводни камъни“, завещани от близкото или далечното минало, един трансфер като този на Серджиу Буш може да „закрепи“ половин сезон. Другата половина се обезпечава от дребни спонсори, собствени приходи, мърчандайз, билети и т.н. Всеки мач (независимо дали гостуване или домакинство) се гледа на живо от над 4000 „червени фенове“, което прави поне по 40 000 лева приход на месец от двете домакинства. В тази сума ги няма нито пропуските за ВИП ложата (на цена от 1500 лв за сезон), нито мачовете срещу „сериозни дразнители“ като Левски и Лудогорец например, когато посещаемостта скача два или три пъти. Въпрос на оптимизиране на разходите и работа в посока „приходи“ може да помогне много повече, отколкото повсеместният плач „нямаме генерален спонсор – значи нямаме приходи“.
В началото на годината ЦСКА направи една важна крачка на верния път – „червените“ смениха доставчика на спортна екипировка и вече освен на може би по-качествени екипи ще могат да разчитат и на мрежа от 15 магазина, в които екипировката да се продава. От клуба отчетоха, че така приходите от това перо ще се увеличат почти 5 пъти, което няма да реши финансовите проблеми на „армейците“, но все пак ще бъде от полза по пътя към бюджетната независимост от нечия милостиня. Подобни решения, комбинирани с правилно управление и добри резултати на терена, могат още този сезон да докажат, че моделът може и да бъде променен.
