Началото на всяка нова година е време за равносметки и обещания за бъдещето. За да прозрем какво ни очаква, винаги е ценно да погледнем назад в годината. Затова и цялата ми увереност, цялото ми същество е сигурно, че през 2015 година ни очакват само интересни и позитивни неща. Ще ви разкажа кратък етюд от клетата българска действителност, в който по магическия, истински български начин, е закодирано посланието за прогрес.
По Коледа пътувах от София за Сливен с автобус. Решението да използвам най-масовото транспортно средство в родината ни беше продиктувано от обстоятелствата, а изживяването в следващите пет часа даде пълна представа за случващото се в България. Като начало, автобусът тръгна от софийската автогара навреме, но естествено отново имаше пътник, който хвана “последния” влак и спря пътуването за още пет минути, защото традиционно някой някъде никога не е навреме. На борда на автобуса имаше представители на всички възрасти. Имаше и млад германец, който пътуваше към Чирпан, за да се запознае със семейството на приятелката/съпругата си. Имаше две малки дечица, едното от които силно ревящо. Имаше възмутена баба, която не разбираше как майката може да пътува с децата си на дълъг път, след като не може да ги държи тихи, имаше и друга баба, която защитаваше децата в лют спор, показвайки очевидното – детенцето се съдираше да плаче, защото беше болно. Ромският произход на родителите му със сигурност внасяше допълнителна интрига в пътуването, а младият германец гледаше с интерес разпалената дискусия на емоционалните българи – все за нещо недоволството ни ще ескалира, ще отшуми като буря, след което ще остане само тъгата от пропилените нервни клетки.
Пътуването с автобус в България прилича на пътуване с дилижанс. От една страна, пътят често е с неравности, което създава особени движения в каросерията на многоместния автомобил. От друга, поради икономически подбуди и регулацията на пазара един автобус спира навсякъде. Затова разстоянието от София до Сливен отнема вместо обичайните три часа с автомобил цели пет часа. По време на безкрайното подрусване по безкрайните български автостради обаче установих, че практически по-голямата част от пътниците на борда използваха за комуникация смартфон. Почти пълната пенетрация на мобилни устройства с капацитет на малък компютър означава, че противно на всички предразсъдъци българските потребители са напредничави. Материалното им благополучие е на средно европейско ниво , а постоянното цъкане по екраните говори също, че навиците на потребителите са изградени и все по-често ние сме по-информирани, отколкото смятат някои обществени фактори.
Толкова много смартфони означава, че през 2015 година прогресът ще е неминуем. С употребата на повече умни устройства ще нараства и използването на нови, дигитални услуги – примерът на Uber или TaxiMе, които разбъркват пазара на транспортни услуги в София, е заразителен. Статистиката подкрепя моите дедуктивни заключения. Според данните на Уникредит Булбанк, публикувани тази седмица, през 2014 година средният размер на потребителските кредити е нараснал до 8100 лева срещу едва 7300 лева през 2013 година. Заедно с увеличаването на средно отдадената сума спада срокът на кредитирането – от осем на седем години. А общият икономичски тренд в Еврозоната на исторически рекорди за ниски банкови лихви достига и България. Увеличаването на потреблението се случва, въпреки мрачното настроение около нас, въпреки зимата, въпреки вродения ни песимизъм.
И въпреки това реално тъжната картинка е в състоянието на публичния ресурс – дупки по пътищата, мърляви и непочистени улици в градовете и хаос в паркирането и движението в градските части. Публичните ресурси нямат общо с частните обаче. И докато в частен смисъл благосъстоянието се увеличава, ще дойде ред и за общото благо – 2015 година може да е страхотен старт.
