Няма какво да се лъжем – най-горещата тема в публичното пространство в последните дни (че и седмици) е съставянето на новия кабинет. Кой човек чий пост заема или чий човек кое кресло ще топли – крайното решение е въпрос на сложна договорка между наглед диаметрално противоположни доктрини.
Но у нас всичко е възможно, не само в политиката (припомнете си абсурдно-комичната патова ситуация в миналия парламент), а и във футбола.
Следващите редове ще дадат различния прочит за съставянето на хипотетичното правителство – ето го министерският съвет на родния футбол през политико-спортния сезон 2014, приликата с реални лица и събития е случайна, плод на безпринципна подредба на букви:
Министър на спорта: няма
Тъй като българският футбол е най-вече „български“ и малко след това „футбол“, в него няма нищо спортно и подобно министерство би било излишно.
С минимални промени по указателните табели то ще се превърне в
Министър на транспорта: Козмин Моци (ПП Трибуна Разград)
Привличането на външни експерти ще е практика за новия кабинет, а кой освен вратарят-защитник-трибуна може да се нагърби с тази отговорност.
Основната му заслуга е, че благодарение на него и неговите вратарски изяви българският футбол пропътува стотици километри и претърпя сериозно развитие сред останалите конкуренти от картата не само на Балканите, но и на Европа.
Разчита се и на бъдещи успехи, както и на добра междусъседска взаимопомощ с Румъния (или поне с привържениците на Динамо).
Министър на регионалното развитие: Ферарио Спасов (Съюз „Монтана за по-добра България“)
Най-тесният футболен специалист в дисциплина „регионалното да е по-развито от централното“ се казва Ферарио Спасов. Той и неговите момчета от Монтана така развинтиха ЦСКА и Левски, че на „столичните грандове“ ще им държи влага чак до следващите квалификации за Купата.
Иначе основният подход на Феро ще бъде да назначи на затънтените места отхвърлени от другите министерства експерти, които с голямата си експертиза и богатия си опит ще помогнат за възраждането на цели райони.
След ренесанса на северо- и югозападналите области, Ферарио ще пробие пътя до премиерския пост, но ще дойде време за избори и експеритизата му ще остане все така слаба карта, цакана от купени с кебапчета и двадесетолевки гласове.
Министър на веселието: на ротационен принцип
Един от новите и най-ключови постове ще е ярък пример за ефективното гражданско участие във властта. Ще бъде формирано публично жури от собственици на питейни заведения, телевизионни водещи, манекенки и Николета Лозанова, които на месечна база ще номинират и избират най-заслужилите футболисти и експерти.
Избраните застават на един от най-желаните управленски постове и ще имат основна роля в конкретизирането на увеселителната програма на заведенията от Сандански до Кранево и от Резово до Видин – участия на фолкпевци, промоции на алкохол, достъп на ученички и регулярни ценови промоции.
След предаването на щафетата ще получават пожизнена почит, карта за намаления и вечна резервация за поне едно ВИП сепаре.
Министър на социалната политика: Александър Томов (Социална Демократическа ЦСКА)
Няма по-социална история от тази на „Армията“ – хем няма пари, хем има успехи. По-добра препоръка за този пост от един такъв пример – здраве му кажи.
Според предварителната управленска програма на новия министър, социалната политика ще лежи на три основни доброволни стълба – внасяне на чуждестранни работници и пенсионери, привличане на азиатски инвеститори за социалните фондове и бързо трансфериране на квалитетна работна ръка на занижена цена във водещи западни, турски и руски икономики.
До финализирането на управленската реформа всички плащания ще бъдат оформени като заем лично от министъра и неговия политически акционерски кабинет, а ако има недоволни, адресат на техния негативизъм ще бъде (както обикновено) предходния министерски съвет.
Министър на културата без портфейл: Венци Стефанов (Коалиция „Долната 7-ца“)
Ей такава култура даже и в политиката няма – президентът на Славия си е цяла културна единица, понеже всяка негова изява може да влезе в учебниците. Независимо дали говори за клоуни и палячовци, Венци има дарбата умело да ги ръководи и да защитава интересите им.
А понеже многократно е обявявал, че не печели от футбол, то наличието на министерски щат и портфейл е съвсем излишно.
Министър на земеделието: Светослав Дяков (ПП Трибуна Разград)
Кандидатура, която няма нужда от представяне.
Футболистът с най-много километри оран по европейските и родните терени е едно надеждно експертно назначение, а благодарение на доброто коалиционно разбирателство с тесни специалисти от други структури като Владимир Гаджев, Борис Галчев и Чавдар Янков, реформата в земеделието ще е въпрос на време.
Министър на правосъдието: Юрий Кучев (коалиция БФС-СК-ДК-ЛудШЛ)
Този пост е запазен за най-справедливия и отговорен за „равния аршин“ при наказанията и похвалите в родния футбол. Председателят на дисциплинарната комисия на БФС може и да „си затваря“ очите понякога, но поне го прави рядко и то с ясна посока и предвидима цел, така че да не го обвинят в повсеместна немарливост или пък некомпетентност.
Когато се налага, правосъдният министър компетентно ще използва правните регламенти да прати този или онзи експерт в домашен отпуск, а друг път чинно ще чака видеозаписи и показания на свидетели, за да реши колко да почива друг или с каква глоба да бъдат наказани виновниците.
Министър на здравеопазването и образованието: Георги Иванов (изгонен от квотата на „Тръст за Синя България“)
Основната заслуга на Георги Иванов е доброто здраве на всички конкуренти на Левски. Откакто Гонзо е начело на клуба, разходите за лекарства и възстановяване на вечния съперник са сведени до минимум.
За сметка на това феновете в сектор „Б“ са обречени на редовна болнична помощ, която скоро може да стигне и до настаняване в специализирани заведения със строг режим.
Ако не се получи това, то треньорът на сините ще има сериозната образователна заслуга, че най-после е научил феновете да приемат спокойно позицията „вечно втори“, а понякога трети, четвърти или пети.
Министър на вътрешните работи, отбраната и енергетиката: Любослав Пенев (гражданско-роднинска квота)
Понеже напоследък Любо се приема за доста неща, но не и за национален селекционер, той ще застане начело на мегаминистерството в настоящия кабинет.
Като реверанс за това, че други му редят селекцията на националите, Пенев ще може да си върши спокойно някакви вътрешни семейни и лични работи, да се отбранява от медийни обвинения и енергично да обяснява на подопечните си, че ютията трябва да се вдига по-високо.
Резултат от работата на мегаминистерството най-вероятно няма да има – нито за следващото Европейско, нито след това. Но богатият административен опит, който треньорът ще натрупа, може да стане причина за атрактивна оферта от международни футболни структури с клубен характер.
Вицепремиер по финансовите въпроси и министър на икономиката и фондовете: Александър Тодоров (Социална Демократическа ЦСКА)
Министерството рязко се преименува „на икономията“ и всички останали министри идват на крака при вицепремиера Тодоров на обучителни сесии за разсрочване на задължения, неплащане на обещани траншове, намиране на изгодни партньорства и демонстриране на кураж пред купчини с искови молби.
Водени от важния бизнеспринцип „плащай първо на себе си“, хората в администрацията ще получават дължимото преди всякакви външни контрагенти от акционери до пенсионери.
При евентуални протести най-изявените и шумните демонстранти ще бъдат привиквани в малка шумоизолирана стаичка, където „на ръка“ ще им бъдат плащани аванси с довод „опазване на обществен ред и стабилност на банковата система“.
Вицепремиер по европейските, азиатските и трансатлантическите въпроси и министър на външните работи и туризма: Тодор Батков (изгонен от квотата на „Тръст за синя България“)
Като експерт с дългогодишни познания в областта на „великите футболно-географски открития“ от типа Жилина, Бате, Тампере, Слован, Търнава, Беверен, Дебрецен и Офи и с незаменимата дипломатическа школовка от „Казанската афера“, няма как Тод Орбатков да има каквато и да е конкуренция за ключовия пост.
Наред с всичко това, героят е истински турист във футбола, а половин България мечтае да поеме на дълго и далечно пътешествие с еднопосочен билет.
Заради профила си на изтъкнат специалист в пътуванията из Европа с цел „туризъм“, начело на едноименната дирекция ще бъде привлечен кадърът от конкурентната политическа структура Стой Чомладенов, чиято основна цел ще бъде да се пребори с директивата на международните авиопревозвачи, автобусни компании и пешеходни туристически маршрути.
Вицепремиер по футболните, телевизионните, патриотичните и коалиционните въпроси: Кирил Домусчиев (ПП Трибуна Разград)
Ако ви се струва, че титлата на този вицепремиер почти изчерпва всичко случващо се в родния футбол, може и да сте прави. Заслугата е на гласуващите, гледащите и подкрепящите „национални каузи“ фенове, журналисти и общественици. В което няма нищо лошо, понеже „не е луд този, който седи на министерското кресло“.
Освен, че не е „луд“, даже понякога е футболен шеф, благодетел, бизнесмен, олигарх, спонсор, патриот и прочее определения.
Важното е, че освен всичко друго може да е и последна инстанция за настоящето и бъдещето на родния футбол като цяло – от участниците в националния отбор, през ТВ излъчванията, наказанията и назначенията, та до програмата на мачовете и концертите през лятото.
За момента вицепремиерът може да се похвали с единствения реално печелещ футболен модел, за което заслужава поздравления, но историята помни и други подобни „строители на къщички“, които днес вече въртят колелата на почти празни обороти, понеже зависимостта от „кефа на шефа“ е много сложна и непредвидима величина.
Министър-председател: няма
Толкова ярък кабинет няма никаква нужда от премиер. Родният футбол лети на автопилот – и развитието, и кризите му се дължат на действия или бездействия в някое (или няколко) от споменатите вече министерства.
Затова и управленската криза е повсеместна, а успехите се описват със смесени чувства – хем е добре, защото ги има сега, хем лошо ни се пише, защото утре май ще ги няма.
Точно като с безпринципна политическа коалиция.
