Когато „Зюддойче цайтунг” и Международния консорциум за разследваща журналистика хвърлиха сензацията с данни от над 11 милиона файла, първо на очи се наби Путин и неговото обкръжение, което прикрива собствеността на близки до президента олигарси в офшорни зони чрез подставени лица. Също и антуражът на Башар Асад, който заобикаля международни санкции. Иранците, саудитците и китайците също не бяха подминати.

После започнаха да изкачат и политически коректни имена като украинският президент Петро Порошенко, премиерът на Исландия (вече бивш), испански министър (също вече бивш), режисьорът Педро Алмодовар, актрисата Ема Уотсън, Лионел Меси... И още 130 обявени като „известни личности” наред с анонимните акционери в над 320 000 реални и кухи фирми.

Появи се дори духът на покойния баща на британския премиер, което Дейвид Камерън първо отричаше, а после призна и дори поиска прошка за объркването си.

Самият Дейвид Камерън още през 2013 г. призова с писмо ръководителите на десетте британски офшорни територии да сътрудничат на британското правителство в усилията му за борба с данъчните измами. Историята продължава да мълчи какво са му отговорили те, но резултати няма.

Ако бяха само известните, да махнеш с ръка - кой пооткраднал, кой поскрил. Една шепа хора. Но от файловете изскачат десетки хиляди имена на анонимни финансови акули и обикновени измамници.

Само от досиетата на една адвокатска кантора само в една от десетките офшорни зони. 

Серия последна засега: „Люкслийкс”

Публикуването на всичките файлове съвпада със съдебния процес в Люксембург срещу трима французи - двама служители в голямата международна консултантска агенция „ПрайсУотърхаусКупър” и един журналист. Те са обвинени за нарушаване на закона за банковата тайна и издаване на конфиденциална информация.

А публикуваните данни по същество са същите като в панамските документи. Дори и по-страшни, защото от Панама изплуват имена на частни лица и тук-там някои по-влиятелен или заможен политик. А в „Люкслийкс” са закодинарани имената на най-големите световни корпорации, които са намерили начини да крият данъци.

И в крайна сметка виновни се оказват онези, които разкриват истината...

Скандалът с „Люксембургските документи” гръмна преди 3 години. От местния офис на „ПрайсУотърхаусКупър” изтече информация за механизма, по който общо 235 големи компании (сред които Пепси, Дойче банк и Ей Ай Джи...) са се договорили с правителството на княжеството за преференцилни данъчни отстъпки, за да не плащат високи налози в своите страни.

Люксембург е стожер на обединена Европа, страна основател на Европейския съюз и НАТО. Страната с най-висок доход на глава от населението в Европа. Ще кажеш - държава образец!

По времето, когато тези морално осъдителни, но де юре законни практики са процъфтявали в херцогството, премиер беше сегашният председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

И какво стана? Миналия ноември, две години след избухването на скандала, Европейската мрежа за анализ на дълговете и развитието констатира, че големи и и малки корпорации продължават успешно да избягват плащането на високи данъци чрез най-различни законови трикове.

Според тази организация, която се финансира и от частни дарения, и от Европейската комисия, големите корпорации си спестяват общо по 214 милиарда евро на година от неплащане на дънъци в страните в ЕС по законен начин. Без да става дума за малките компании, без да става и за незаконните начини за неплащане на данъци...

Когато тайните на херцогството излязоха наяве, тогавашният председател на ЕК Жозе Мануел Дурао Барозу обяви, че от неплащане на налози по законен или по незаконен начин Евросъюзът губи по 1 трилион евро годишно.

„Суислийкс”

Само преди година гръмна друг „лийкс”, този път с марката Suiss. От швейцарския клон на британската банка HSBC „Суислийкс” изтече информация за банковите влогове на 106 000 клиенти от цял свят. През техните сметки само от ноември 2006 до март 2007 са превъртени 180 млрд. евро.

Тогава медиите се впечатлиха от името на Ли Сяопин, дъщеря на бившия китайски премиер Ли Пън и шеф на едно от държавните енергийни дружества, за която се оказа, че е била скътала близо 2,5 млн. долара в швейцарския трезор. Но освен нея, в списъка излязоха още 106 000 имена от цял свят.

През последните години почти всяко изтичане на информация от банките за укриване на данъци е свързано с Швейцария, така че по-скоро „Суислийкс” може да се нарече тенденция, отколкото някакъв епизодичен скандал.

„Офшорлийкс”

Преди две години отново Международният консорциум на разследващите журналисти се сдоби и предаде на пресата (пак „Зюддойче цайтунг” заедно с „Гардиън”, „Монд” и други уважавани издания )  харддиск с информация за банковите сметки на 130 000 души от цял свят. Тогава 2,5 милиона файла изтекоха от две дружества, предлагащи офшорни услуги в Сингапур и Вирджинските острови.

Сред имената блестяха щерките на президента на Азербайджан Илхам Алиев, дъщерята на бившия президент на Филипините Фердинанд Маркос - Мария Имелда Маркос Маноток, най-богатата колекционерка на предмети на изкуството в Испания - баронеса Кармен Тисен-Борнемиса, съпругата на руския вицепремиер Игор Шувалов - Олга Шувалова, ковчежникът на миналогодишната предизборна кампания на френския президент Франсоа Оланд - Жан-Жак Ожие.

„Лийкс” след „лийкс”

През 2008 г. германското правителство купи от информатор данни за лица, укрили данъците си в лихтенщайнска банка. Тогава „изгоря” бившият шеф на „Дойче пост” Клаус Цумвинкел, за когото се оказа, че си е спестил близо 1 милион евро от данъци в родината си.

Три години по-късно друг банков служител предложи на германското финансово министерство поверителна информация за 1500 германци, укрили данъци в швейцарски банки. Тогава тайният информатор искаше 2,5 млн. евро за услугата си, благодарение на която правителството би могло да си възвърне около 100 млн. евро от укрити налози.

Оказва се, че изнасянето на поверителна банкова информация е рискова, но добре платена услуга. Поне засега за двамата служители на „ПрайсУотърхаусКупър” и за тайнствения Джон Доу от Панама няма информация да са искали пари за изнасянето на данните.

И какво последва от всичките „лийкс”? Тук-там някоя оставка на местно ниво, бързо забравени декларации от данъчните оазиси за сътрудничество с другите страни за обмен на банкова информация, и бизнесът продължава. Защото може да е неморален, но е законен.

И така до следващите флашки от банките, до следващия „лийкс”.