Турция ще продължи да навлиза все по-видимо и ангажиращо в проблемите на Балканите и Средния Изток. Не е нужно да си политолог със специалност „Турция”, за да разбереш накъде се движи тази главозамайваща потомка на средновековната османска империя, с нейните султани, пред които европейските величия са треперили.

А на нас, българите, пък се е паднала съдбовната участ да й бъдем първо 500 години рая, а после, та до днес, съседи и приятели, плюс партньори в НАТО.

Може би по-дълго от всеки друг в България, главно като част от анализаторските ми слабости, съм наблюдавал перипетиите, през които минаваше (и продължава да минава) турското малцинство в България. За сведение, още преди 10 ноември, по тяхна поръчка, имам публикувани във вестника на малцинството "Йени ашък" доста коментари , не помня вече колко. Тъй че в никакъв случай не съм безпристрастен. И не искам да бъда, защото "нашите" турци са заслужили българско, а не чуждо отношение.

Най-фрапантен е фактът, че ако проследите публични изказвания на българските партийни лидери ще установите, че не особено често се говори за участието на България в Евроатлантическите структури. Оставям настрана БСП - този непонятен за мен политически ребус, единствена в света креатура на болшевизма, която на йота не мръдна поне да омекоти тежките си минали престъпления и непрекъснато се натиска да управлява, сякаш никога нищо не е било.

Още по-малко имам предвид китката от наричащи себе си националисти, която цъфна в подредената саксия на ГЕРБ.

Установил съм и вече съм абсолютно убеден, че от тук нататък управлението на Бойко Борисов може да дръпне напред и нагоре само ако на нашите турци бъде даден простор за патриотично оползотворяване на сериозния им потенциал.

Ама не тези били истинските представители на малцинството, викат едни истински представители на българския народ. А кои са "истинските"? Ама обръч от фирми. Ама „Цанков камък”. Ама преяли от власт. Ама айн-цу-цвай-цу...ДРЪН! Я стига, моля ви се.

Ако тръгнем по тая пътека, нали знаете до какви бели пари за черни дни ще стигнем. Уверен съм, че няма отъркал се о властта след "народната" република българин, който по един или друг начин да не се е облажил от политиката. Затова по-кротко.

На българина му казвам: в годините след СССР проклятието на отечеството е статуквото. А кое от статуквото е най-коварно? И най-гадно? Това е обществената нагласа за разделяне на русофили и русофоби. Защо? Защото това разделяне много ефикасно обслужва чужди интереси. Ако някой иска обяснение ще го получи, но в следваща моя "дописка", тук вече няма място.

Ще добавя следното: рядко се достига постижението на българина да направи и плюса и минуса на една важна кауза еднакво вредни. Ако в близкото минало г-н Доган невинаги е смогвал да овладее изкушенията на властта, то сегашният оперативен щаб на ДПС демонстрира поуки от опита. То е достатъчно.

И накрая да забия колеца на прагматизма. Няма нужда ГЕРБ и ДПС да правят официална коалиция. Излишна пара в свирката. Стига г-н Местан и С-ие да не прекрачват линията на допустимото и да се пропият от съзнанието, че в съюз с Бойко служат на България. Не на друг, на България.