Вълната от насилие, която ни заля тази седмица, показва за пореден път, че България се превръща в страна опасна, в която чувството за добро и зло, справедливо и несправедливо, е тотално размито. Пребитият възрастен човек в Борисовата градина, тригодишното дете, което едва оцеля, всекидневните нерви, които хабим по пътищата със самоубийци, които си мислят, че всички са им длъжни, са симптом за общата ни, страшна и дълбока обществена деградация.
В началото на 90-те някои от деградиралите бяха все още деца. Сега вече те са родители на деградиращи деца, които живеят в хаоса на собствените си представи за света. Това е свят, в който все още силният пребива по-слабия. Докато самите те не срещнат по-силни от тях.
Свят с мечта за стар "Мерцедес" с газова уредба, който през 90-те е бил нов за родителите и все още си е нов за децата. Свят на фитнесче за пет лева. Бира в пластмасова бутилка и хапчета преди партито.
Имате ли дежа вю?
Но не бързайте да съдите тези хора. Техните родители не са непременно лоши. Това понякога са уморени хора, които се борят с живота толкова тежко, че оставят децата си на произвола. А българският произвол е много страшен.
Болно време, в което на нормалния човек се гледа като на екзотика. В произвола, правилата са само за балъците. Те работят, плащат данъци, но това не е достатъчно. Демографията показва, че те ще трябва да работят още повече, за да плащат още повече данъци, за да издържа всички онези, които не работят и не плащат нищо.
Ето това е произволът и паралелният свят на цяло поколение. И повярвайте ми, тук политиците нямат нищо общо. Защото произволът ражда точно такива политици, избирани от точно такива избиратели. Те са само огледало на хаоса и патологията в главите и душите.
Ако произволът е стълба, добре. Ще слезеш и ще се изкачиш. Но понякога имам чувството, че той е спирала, която засмуква нормалността и ни кара да се избиваме помежду си.
Не оставяйте децата си на произвола. Защото могат да пострадат от други деца, които са жертва на същия този произвол.
