Въпреки всички трудности и сътресения, българският национален отбор по волейбол все успява да се задържи сред „големите“. В последните години ни е трудно – минахме през вътрешните битки във федерацията (покрай отказването на Казийски, че и преди това), скандалите с ръководството и щабовете, отпадането във втора група на Световната лига, провала на Световното... все неприятности, способни да сложат точка на успехите и да заличат някогашните титли и медали.
Въпреки всички тях обаче, имаме отбор, успяваме да се класираме за големите форуми, отбелязваме успехи, националите се развиват в клубните отбори... И най-важното е, че колкото и да е сложно, волейболистите бързо намират начина „да се върнат в правия път“.
Поредното доказателство дойде тази седмица – от комфортното и заслужено първо място в една от групите на Световната лига, България вече гледа към полуфинала срещу Белгия този петък. После – в събота, е финалният мач, а шампионът ще получи право да участва във финалния турнир в Рио де Жанейро следващата седмица и в следващия сезон ще стане част от елитната група – там, където заслужаваме да се завърнем.
Преди дни нашите размениха две победи срещу Аржентина и показаха едновременно силна игра и отлична тактика. Може би така трябва да обясним загубата в понеделник – благодарение на нея неудобните ни французи ще се изправят срещу свикналите със залата, климата и атмосферата латиноамериканци.
Може пък и да става дума просто за липса на мотивация и желание за почивка.
Малко преди това пак българският национален отбор (макар и по-скоро младежката му вариация) записа отлично представяне на Европейските игри в Баку. Сребърният медал дойде донякъде изненадващо, особено като се има предвид състава – Жани Желязков, Венци Рагин, Розалин Пенчев, Борислав Апостолов, Велизар Чернокожев... все имена, доскоро играли при младежите и непознати за зрителите.
Всички те вече са готови да станат част от „лъвовете“ – заедно с Владо Николов, който на има-няма 40 години набързо направи 97 точки в Лигата. Заедно с Тодор Алексиев, който в неделя също влезе „на пожар“ и успя да охлади иначе горещите латиноамерикански страсти.
Срещу Белгия няма да е много лесно – белгийците се справиха с Финландия, Португалия и Холандия, а и неотдавна ни затрудниха в няколко контроли, макар да победихме.
„Трябва да се притесняваме, ако подходим лежерно. Те няма какво да губят, ние сме фаворит в двубоя... Повече ме притеснява ние да не си създадем проблеми“, коментира Пламен Константинов и май е прав. Ядовете традиционно си ги създаваме сами, дано сега не се стараем особено в това.
Другата голяма трудност са контузиите – по едно време срещу Аржентина нашите изглеждаха като лазарет. Жеков се контузи, Скримов скъса мускул, Тодоров е със счупен нос и нашият щаб ще прави чудеса, за да го върне на линия за Белгия. Да не говорим за трайно контузения Виктор Йосифов, който вече сам обяви, че „има ново рамо“ и тепърва ще се учи да си служи с него.
Проблеми, проблеми... Но с риск да се повторя – трудностите не ни плашат. Вече стана ясно, че имаме традиции в преодоляването им, така че горе главите, а следващата седмица и следващото лято – в Рио.
