Започваме с една приказка. Това е приказката за големия брат. Но не онзи, който всичко види, а онзи, който насила сам се превръща в малък, при положение, че е голям. Навежда се, целува ръце, крака, а коленете болят ли болят...
Казват, че всичко вече е геополитика.
От статията във вестника, през начина, по който приемаме молитвата в храма до поздрава, който сутрин си разменяме със съседите.
През седмицата звук на мощни мотори, църковни камбани и до болка познатите лозунги про и анти Русия отново разбуниха духовете. Руски рокери тръгнали из Балканите под надслов "да помним общото си минало и да пазим славянския свят" станаха причина наши сънародници да се бият по бензиностанции и площади. Чуваха се познатите обвинения - "рубладжии", "американски мекерета". Говореше се за православни братя и покръстване.
И тук идва приказката за братството, което искам да ви разкажа, защото колкото по-добре я знаем, толкова по-малко ще се бием и разделяме, подклаждани от чужди интереси.
Имало двама братя. По-големият бил християнин, а по-малкият езичник. По-големият пишел на азбука, чиято първа буква била кръст и се произнасяла като "АЗ". Защото вярата се разпространявала чрез словото, а истинското слово остава следи, а не промива мозъци. Молитвата пък била личен акт, а не политически слогън. А азбуката - тя била нещо велико. Наричала се глаголица, след което глаголицата станала кирилица. Големият брат преминал през своя "Златен век".
Народът на по-малкия брат също поглеждал с интерес към духовното възраждане на по-големия. Появила се жена, нейното име било Елена, която вероятно била не по-малко хубава от хубавата Елена. Елена била първата, която направила опит да покръсти малкия брат. Но той не бил готов. Трябвали му не 120 минути, а цели 120 години, за да разбере какво всъщност е християнството. Така се родили православните братя.
Но големият брат е... неговото име е... България.
Тази България, която дава и писмеността и кръста на езическа тогава Русия. Днес е по-различно – по-малкият тогава брат е голям и силен, а по-големият прегърбен и заблуден, при положение, че трябва да е горд с историята си. Затова когато някой ви заговори за православие или за кирилица, не бързайте да се правите на по-малки отколкото сме. Това е навик, характерен за един друг период. Защото след като знаете тази приказка, надали бихте се сбили отново заради някакви рокери. По-скоро следващият път им я разкажете. Нека я знаят и те. Колкото до това кой е малък и кой е голям? Всичко е в главата.
