Журито гласува за корейката от Австралия. Европа гласува за песента за терора върху кримските татари от Сталин, за да може Украйна да победи Русия. Москва от своя страна хвърли милиони за промотиране на своята песен. Политиката спечели, но Поли Генова, ти беше невероятна!
Отдавна не бях виждал толкова масово вълнение като това през изминалата нощ. „Евровизия” е състезание, през което отдавна прозира борба на лобита и геополитически интереси. Това е логично, защото аудиторията му е десетки милиони по цял свят и масово страните възприемат участието си като съревнование на полето на националната гордост. Особено по-малките.
Песента на Поли Генова беше най-добра, това е мнение, което може да чуете по целия континент, но какво е музиката пред политиката? Какво са качествата пред търсенето на нови пазари за "Евровизия" в далечна Австралия или Азия?
Вчера видяхме поглед и към двата пазара с един вот за една страна, в която трудно бихме отишли на море. Спокойно можем да очакваме и китаец да запее следващата година, защото състезанието за първи път беше излъчено и в милиарден Китай. И тук не влагам ирония, просто това е положението.
На моменти имам чувството, че Европа ще се счупи от политическа коректност. Спечели песен за терора на Сталин над кримските татари. Връзката с анексирането на Крим днес е явна. Точно както във времената на Студената война, когато всеки сблъсък, независимо дали в спорта, или в изкуството, се е възприемал на живот и смърт. Това е реалността в Европа днес, която много напомня на вчера.
Поли Генова беше чудесна, нейната песен беше в стила на най-добрия европейски поп. Тя е нашият победител и нейният екип показа просто как се прави. И може да бъдете сигурни, че нейната кариера ще надхвърли границите на България много скоро.
Ако някой си мисли, че тук става дума за някакъв си конкурс ще му кажа, че трябва да уважаваме труда на всеки, който ни носи някаква емоция, различна от политическото злободневие и самобичуването, в което е изпаднало обществото ни в последните години. Защото това, което е в главите и сърцата ни, определя нуждата от герои и жаждата за национална гордост. Тя сплотява. Какво по-хубаво нещо от това? Какво по-нужно от това?