Политиката е като времето през март. Аха да дойде пролетта, но ни затрупва, тъкмо да си облечем пролетните дрехи, но е хлъзгаво.
Същото се случва и в страната. Уж валят оставки, но е кално. Защото смяната на един човек с друг човек начело на прогнилата система реформа не прави, също както една птичка пролет не прави.
Новите дрехи на генерала по-скоро в момента изглеждат тайнствено скрити. Никой не знае какво се случва в главата на премиера - уж е реформатор, подкрепен от реформатори, но реформи все още няма.
През седмицата дори се случи нещо, което мина между капките на мартенския дъжд. След среща между президента и ГЕРБ стана ясно, че изборното законодателство няма да се пипа. Само преди няколко месеца президентът предложи, а ГЕРБ в опозиция подкрепи идеите за нов начин на гласуване.
Но преди два дни Цветанов заяви, че "преди провеждането на местните избори не било удачно да се правят промени в изборното законодателство" и подкрепял идеята за референдум. Ако ще се гласува по стария начин, по старите правила и схеми за купуване на гласове и апатия, какъв е смисълът от референдум? И не е ли по-лесно за купувачите на гласове да направят промоция - два гласа на една цена.
Странното е, че позиция на президента по този въпрос все още няма и добрите идеи се топят като снега.
Тези дни чух за пореден път, че трябвало да се създаде структура за борба с корупцията по румънски модел. Скъпи управляващи, ако просто ще създавате нов орган, той ще е седмият, който ще е призван да бори корупцията тук.
Седмият. А в Румъния са само два. И моделът ще е български, а не румънски. Тук на всяка партия се пада по една структура. И всички са невинни и ги дърпат за шлифера...
Но така е през март. Уж вали, уж мие, а все е кално. А под ланския сняг - нищо ново.